This is it, the apocalypse...

Почувства се глупаво. Нямаше предвид тя да хване ръката му, още повече че никак не се вписваше в плановете му да има подобна проява на близост. Не беше честно спрямо нея, чувстваше я сякаш е ранима независимо на колко силна се правеше, за това нещо дълбоко в него го караше да действа внимателно и може би точно това бе причината да не дръпне ръката си от нейната в секундата, в която пръстите им се оказаха преплетени. Не, искаше да я кара да се чувства зле, което пък го караше да се озадачи още повече. Какво му ставаше?
Тя продължаваше да му говори на "вие" не зависимо от факта, че вече бяха прекрачили толкова много граници, които не биваше дори да доближават. Глупаво бе, че тя държеше ръката му, но въпреки това не си позволяваше да му говори на "ти", може би и той не искаше да минават и тази границата, защото се притесняваше, че всичко ще стане твърде реално. Хийт чуваше гласа на Шерил глухо. Знаеше, че тя говори но не беше сигурен какво точно му казваше. Нетипично бе за него да не слуша, обикновено не зависимо колко безинтересен му бе даден разговор, той успяваше да се съсредоточи и да слуша внимателно, за да може когато му зададат въпрос, да не се чувства гузно, че дори не знае за какво се говори. Но ето, че сега бе толкова разсеян покрай чернокосата, че дори не можеше да се съсредоточи в нейният глас, а сега точно него трябваше да слуша.
Наближаваха закусвалнята, а Тайсън се огледа наоколо търсейки познати физиономии. Наистина бе добър физиономист, така че не му беше толкова трудно да запомни студентите си и колегите от колежа, за щастие установи, че не вижда никой познат, така че отдъхна и спокойно продължи с Шерил към заведението. Когато влязоха вътре се почувства глупаво за дето се бе нагласил чак до толкова, никак не пасваше на обстановката, която цареше в закусвалнята. Погледна към чернокосата, когато тя му зададе въпроса.
- Чийзбургер, картофки и минерална вода - отвърна Тайсън като погледна към момчето зад щанда, което не откъсваше погледа си от Шерил. Очите му нахално шареха по нея, без свян, а чернокосата не даваше признак, че изобщо я вълнува. Говореше машинално, не го интересуваше особено какво ще поръча, но отдавна не се беше глезил с глупости, така че можеше да си го позволи сега.
Момчето записа, а след това Шерил също поръча. Тайсън моментално изкара портфейла от задният си джоб, нямаше намерение да остави чернокосата да плати, така или иначе си беше джентълмен, не зависимо поради каква причина излизаше с жена винаги плащаше сметката, това бе най-малкото което можеше да направи.
- Ако искаш иди да седнеш някъде, аз ще донеса таблата - добави след миг Хийт и се усмихна.

- Двоен хамбургер, големи картофки и голяма кола. - поръча Шерил след Хийт.
Имаше навика да яде такава храна като луда, тъпчеше се и дори не й ставаше тежко. Цял живот бе яла черен хайвер и гурме, а сега можеше да опита от всичко друго забранено. Можеше и да надебелее, но не й пукаше. Само щом помиришеше аромата на бугерите забравяше за всякакви калории и килограми.
Девойката видя, че Хийт вади портфейла си, за да плати и се изкикоти. Май беше забравила да му сподели, че тук е нейното царство. Беше го завела в своя територия и не беше нужно да плащат изобщо.
- О, не. Какво се опитвате да направите. Платила съм подобни удоволствия за много време напред, така че ще седнем и ще ни обслужат. - промълви тихо тя.
Фостър издърпа Тайсън към една маса в ъгъла и чак тогава пусна ръката му и седна срещу него. Повдигна вежда и наклони на една страна глава, сякаш беше котка, която изучава човека срещу нея. Премига бързо на няколко пъти, а след това подпря глава на ръката си.
- Не е нужно да се оглеждате като беглец. Тук няма да срещнете никой познат. - измърмори Шерил. - А и може да спрете да се държите като дърво.
Ако идеята му бе да я отегчи до смърт започваше да му се получава. Нашата позната не беше никак търпелива. Бързо губеше желание и преместваше усилията си на някъде другаде. Нацупи се леко и извъртя глава, за да види как симпатичният продавач пристига с табла, на която носеше поръчките им. Остави нещата и ги разпредели на всеки като поръчаното от Шерил изглеждаше доста по-голямо от това на Хийт. Дали щеше да реши, че се тъпче като прасе? Хвърли му един бърз поглед, но след това върна сивите си очи на кафявите на... Маурисио, ако правилно бе запомнила името му. Тя кимна, но той не си отиде. Очите му блестяха и тя извърна цялата си глава към него, напълно игнорирайки преподавателя си. Повдигна вежда придавайки на изражението си така фатален вид, сякаш питаше какво още иска.
- Господинът гадже ли Ви е, сеньорита? - попита плахо той.
- Не. - отрицателно отвърна тя и се усмихна.
Тогава Маурисио показа лявата си ръка, която беше държал през цялото време зад гърба си и подаде красива червена роза на девойката. Фостър я взе и се усмихна, а след това благодари и мъжът се скри от погледа й. Шерил най-накрая се извърна към Тайсън, за да види реакцията. Как му се беше отразило игнорирането и ухажването на момичето, с което все пак бе приел да излезе на вечеря. Тя го изгледа предизвикателно, сякаш му казваше "Щом не сте вие, ще е някой друг". Нашата приятелка взе колата си и съвсем леко отпи от сламката, като преди това сложи розата до себе си.

Какво очакваше тя? 
Тайсън не бе никак лесен, нито пък можеше да бъде накаран да ревнува. Смяташе, че стои достатъчно здраво стъпил на земята и рядко си позволяваше да изпитва подобно чувство. Ревността бе само за несигурните. Тези, които не са достатъчно уверени в себе си и си позволяват да го показват. Мислят си, че човекът до тях не е точно за тях, и че вероятно някъде по света има някой, който би им подхождал повече. Точно тази неувереност ги караше да ревнуват, правейки някакви странни и глупави сцени. Не, Хийт определено не беше този тип или поне до сега не му се бе случвало да ревнува, не му бяха давани и поводи за подобно нещо.
Тръсна рязко глава. Какво му ставаше? Да не би да си мислеше за ревност, към човек, който дори не познаваше, още повече че изобщо тази думичка не биваше да присъства в главата му щом ставаше дума за Шерил. Тя бе негова студентка и нищо повече, за това "ревност" не биваше да присъства в съзнанието му. Ревността бе присъща за тези, които си мислеха че става нещо, а в същност всичко се случваше в главите им. Глупава работа, още повече да си го мисли той. Имаше чувството, че чернокосата му беше влязла под кожата, сякаш умишлено правеше това или онова, само и само за да види някаква реакция у него, а той като абсолютно дърво не показваше по никакъв начин, че се интересува от флирта на момчето.
Стана му забавно от въпроса му. "Гадже" бе дума, която отдавна отсъстваше от речника на Хийт, нямаше намерение дори някога отново да я каже на глас, беше твърде пораснал за нея, минало му бе времето да има "гадже", още повече че си имаше дъщеря и да използва тази дума бе смехотворно. За това и просто се засмя леко клатейки глава. Шерил навярно очакваше да каже нещо, но той просто седеше там, държейки минералната си вода в ръка и следеше с поглед момчето, което точеше лиги по нея.
- Не се държа като дърво - заговори Хийт, като напълно игнорира последните събития. - Може би просто съм такъв - сви рамене, след което погледна към картофите си и издърпа един от картонената кутийка. - Мисля, че е крайно време да минем на "ти" - добави след малко и в мига съжали, че го е предложил. С това падаше и една от последните бариери, които ги държаха далеч от "личните отношения", които му бяха напълно забранени. Ето, че сам беше предложил да спрат с фамилиарниченето, което му бе толкова досадно и някак му се струваше напълно излишно.
- Защо избра точно актьорското майсторство? - попита я Тайсън с цел да поддържа поне някаква тема по между им.

Шерил реши да подмине думите му, че не е дърво. Беше абсолютно дърво и можеше да му го докаже, но все пак предпочете да кимне и да приеме, че той е просто такъв. А може би наистина беше? Тайсън беше сериозен мъж, на зряла възраст. Скоро щеше да навърши четиредесет и се предполагаше, че трябва да е олегнал със семейство или най- малкото сериозна приятелка, защото всеки мъж рано или късно искаше да създаде семейство. В последните години точно те предлагаха първи подобни стъпки, докато жените предпочитаха да избягват подобни неща. Фостър обаче бе твърде млада, за да мисли за семейство и деца, дори нямаше да бъде добра майка. Самата тя не можеше да се опази, да не говорим за малко и безащитно детенце. Нашата приятелка отхапа от бургера си и напълни бузите си, че чак придоби комичен опит. Точно дъвчеше, когато чу предложението да мине на "ти" и Шерил премига на парцали срещу него. Нали трябваше да пази уважение? Така прекрачваше прословутата граница, която той се опитваше да начертае дебело между тях.
- Добре. - промълви щом глътна тя.
Отново отхапа и последва нов въпрос. Фостър се усмихна на Хийт и вдигна ръка, за да му покаже, че първо трябва да глътне. Едва ли бе културно да говори с отворена уста, а тя спазваше етикета и мразеше подобни простащини.
- Трябваше да се запиша на някой избирателен предмет, за да си подобря оценките. - започна девойката. - И тъй като не желая да рисувам пред хора, които ме мразят, не че ставам за нещо, реших да се запиша при теб, защото имам солиден опит в лъгането и хората ми се връзват.
Шерил повдигна рамена и се усмихна, а след това отпи от колата си и взе три картофа, които натъпка в устата си.
- Не очаквах това...
Тя го измери с поглед отгоре надолу и се усмихна някак странно.
- Секс бог. - довърши Фостър. - Предполагам си наясно, че всички ходят там, за да те гледат и по- точно да ти се наслаждават.
Шерил не смяташе, че има някакъв талант. Можеше да рисува някакви дрехи, но нито бяха уникални, нито интересни. Или поне така си мислеше тя. От време на време се ядосваше и запокитваше скиците в някой шкаф, а моливите прибираше в дъното на чекмеджето. Колкото до актьорското майсторство... Лъжеше достатъчно добре, а също и манипулираше. Това не беше талант, така че нашата позната не вярваше да я бива в нещо повече освен в пиенето. Може точно това й беше таланта?
Фостър фокусира Хийт и го изгледа любопитно. Гледаше я някак странно и тя взе колата си, като отпи голяма глътка. Имаше малко притеснен и даже свенлив вид, но нима го беше шашнала с думите, че е секс бог? Не беше лъжа. Той беше красив и някак затворен, но си противоречеше. Искаше да спазват неписаните закони, а всъщност се съгласяваше на всичко, което му кажеше тя.
- Друга канила ли те е на среща? - попита тихо девойката.
Отново се бе амбицирала да му покаже, че въпросните бариери могат лесно да бъдат прескочени. Вече бяха преминали доста от тях.

Потъна в абсолютен потрес. Не вярваше, че от устните на чернокосата може да излезе нещо подобно, изобщо не се възприемаше като "секс бог", що за глупост, ако беше такъв до сега да е женен, разведен и женен повторно, вероятно дори с една, две любовници, които заплашват и вторият му брак. Разбира се, нищо от това не подхождаше на персоната, която представляваше героят ни. Вече споменах колко прецизен и уравновесен бе той, точно това го правеше някак трудно достъпен, или по скоро трудно разгадаем. Жените обичаха загадките, но от друга страна мъж, който непрекъснато е една загадка не бе предпочитан от никоя. Хийт не си търсеше жена, някак си се приемаше по-добре когато е самостоятелен, независим, когато не се налагаше да се грижи за някой друг, просто защото не можеше. Беше свикнал да бъде егоист, да прави това, което на него му харесва без да се съобразява с жена и въпреки това, ако сега Хедър му дадеше позволението да вземе Бела поне за седмица, то щеше да е най-щастливият мъж на света. Щеше много бързо да се научи какво е да не живееш сам и какво е да се грижиш за друго човешко същество, тогава със сигурност нямаше да бъде егоиста, който е сега и определено щеше да има причина да се усмихва повече.
Тръсна глава. Смехотворно бе да го нарича така, той не беше нищо особено, най-обикновен средностатистически мъж, който обича професията си и е не осъществим мечтата си актьор. Нищо особено, може би точно това бе причината да го напуши смях. Искрен смях, който дълго не бе чувал да излиза от устните му. Беше доволен, че имаше толкова глуповата причина да се засмее и да се поотпусне малко. Имаше толкова малко причини в ежедневието му, заради които да се усмихва. Обикновено го правеше от няма на къде или от учтивост когато го задмине колега или някой от студентите му. Правеше го машинално, без особено желание, но сега се смееше - смееше се искрено на една абсолютна тъпотия, която не само че звучеше глупаво, ами и беше пълна глупост. Не му се искаше студентите му да идват само защото изглежда добре, искаше да са там, защото имат желание да научат нещо, но явно бъркаше. Изглежда, че външността му бе причината да води лекции на пълна аудитория, или поне Шерил смяташе така.
- Искрено се надявам причината за толкова присъстващи на лекциите ми, да не е защото изглеждам добре, както твърдиш ти - заговори Тайсън, след което отпи глътка от минералната си вода и хапна два картофа. - Не мисля, че съм "секс Бог", ако бях най-вероятно нямаше да съм тук сега - добави и сви рамене, след което отхапа от сандвича си. Последва още един въпрос от страна на Шерил, който леко го накара да се замисли. Май до сега не се беше появявало момиче, което до толкова да не се интересува от околните, че без свян да го покани да излязат. Изглежда другите държаха на правилата или нямаха достатъчно смелост. Някои флиртуваха прикрито, някои открито, но някак си Хийт се беше научил да не им обръща внимание, или поне не изцяло.
- Всъщност си първата - отговори й след няколко секунди. - Явно нямам чак толкова обожателки колкото твърдиш.

Объркването и шокирания му вид я накараха да се усмихне. Разбира се, той беше красив и зрял мъж, а това че не
искаше да повярва в думите й за студентките, които се влачеха в краката беше само негов проблем. Колкото повече
отказваше да види истината, толкова повече възможности щеше да дава на останалите момичета да вярват, че може би един ден щяха да се преобразят в ролите на велики прелъстителки, а след това и да прелъстят учителя си като в някой латиноамерикански сериал. В живота това се случваше не точно така. Преподавателите поискваха подобни връзки за по-високи оценки, а и самите студентки се предлагаха, за да завършат с по-висок успех. 
Фостър изведнъж се притесни, че може Тайсън да си мисли точно това. За да повиши оценките си, опитвайки се да го прелъсти и хване в мрежите си. Тя хвърли един бърз поглед на мъжа срещу нея и отново отпи от колата си. Не се опитваше да стори нещо подобно, не й пукаше дали ще има двойки по всички предмети или ще се оплачат на родителите й. Беше й напълно безразлично.
Първата? Сериозно? Девойката се усмихна и придоби толкова самодоволен вид, че ако беше от онези риби щеше да се надуе като балон. Ето, че беше различна. Поне бе достатъчно нахална и без никакъв срам, за да покани преподавателя си на вечеря. Шерил се усмихна и подпря глава на ръката си, като повдигна вежда и показа хубавите си бели зъби. 
- Просто не са достатъчно нахални, а и не вярвам, че така лесно ще прекрачите границите заради тях. Не се стърпя да не го захапе. Ставаше й някак приятно да го гледа как се мръщи на думите й. Имаше чувството, че това е някакво невероятно приключение. 
- Просто не ги виждате. Меган постоянно увива кичур от косата си около пръста си, което означава, че опитва да флиртува с вас. В другите лекции не го прави. Кейт винаги участва и вдига първа ръка, за каквото и да било. Нашата героиня можеше да каже за всяка по нещо, но реши да спре и сивите й очи се спряха на сините на мъжа срещу нея. Измъкна един картоф и след това отхапа от сандвича си, който беше ужасно вкусен. 
- Нямате ли си жена? Не може да сте на сериозна възраст, а да сте сам. В главата й се появяваха още по-нахални въпроси, но все пак не губеше благоприличие и реши да си замълчи и да не пита кога последно е бил с жена. Личеше си, че е чепат характер и едва ли всяка издържаше на зададените стандарти. Повечето жени обичаха да са отдолу, докато Шерил предпочиташе да се качва на главата и да манипулира, но така мъжете бързо й омръзваха.
В главата й се появи луда идея и тялото й реагира преди мисълта да бъде отхвърлена. Очите й се бяха спрели на устните му. Тя се изправи, подпря горната част на тялото си на ръцете си, които застанаха на масата и приближи главата си към неговата. Спря на няколко сантиметра от неговата и в следващата секунда сякаш си обясняваше реакцията в очите му. Човек можеше да лъже с тяло и думи, но очите никога не лъжеха. Затова и Фостър впи устни в тези на Хийт така властно и страстно, че на пръв поглед го принуди да й отвърне.

Денят му беше тръгнал странно, но по всичко личеше че вечерта щеше да е дори по-страна и от сутринта. Не можеше още да възприеме напълно факта, че се намираше на една маса с момиче, с което не биваше дори да разговарят по малко име. Не знаеше каква буболечка му бе влязла в главата и го караше да върши подобни глупости, които по принцип никак не му бяха присъщи. Та той беше Хийт Тайсън - онзи възрастен, дори по-възрастен от годините си мъж, който не само че бе перфекционист във всяко едно отношение, ами и бе толкова уравновесен и сериозен, че трудно можеше човек да го накара да се усмихне. Толкова ли скучно му бе станало ежедневието, че започваше да върши такива глупости, които можеха ако не да го вкарат в затвора, то най-малкото да прекратят кариерата му като преподавател завинаги. Никой не би взел на работа човек, който има вземане-даване със студентките си - да, забраненото бе най-сладко, но до този забранен плод Хийт не биваше да се приближава на повече от един метър.
Ето че сега прекрачваше собствените си граници и само бидейки тук с Шерил нарушаваше всички писани и неписани правила, които му изискваше колежа. Пълни глупости се въртяха в главата на тъмнокосия, докато момичето до него говореше и се обясняваше. Слушаше я. Не бе от тези, които само кимат и изпускат по едно "аха" когато беше нужно. Имаше логика в думите на чернокосата, но може би Хийт отказваше да ги приеме. Не искаше утре влизайки на лекция да обърне внимание точно на тези детайли, които потвърждаваха думите на Фостър. Той добре знаеше кои девойки въздишаха по него, виждаше онези малки и големи сигнали, които пускаха както и шушукането, което смятаха че не стига до слуха му. И все пак не искаше да задълбава в тези техни увличания, всяко момиче в даден момент въздиша по някой по-възрастен, но скоро след това осъзнава, че той може да й бъде баща и бързо се връща при връстниците й, където й е мястото. Ето защо Хийт беше обеден, че съвсем скоро и интересът на Шерил щеше да се заличи. В момента тя бе привлечена от него само защото бе забраненият субект, който не трябваше и не можеше да име. Точно поради тази причина тя се бе вкопчила здраво в него и отказваше да го пусне.
Леко се засмя на въпросът й относно жената. Всъщност не само че не й влизаше в работата, ами дори не биваше да си помисля да го пита нещо подобно. И въпреки това Хийт беше готов да й отговори, било то и с недомлъвки, но точно тогава осъзна, че всъщност Шерил имаше съвсем друга идея и нямаше намерение да чака отговора му. Усети как се приближи към него и тялото му в мига изтръпна. Онзи глас в главата му, който май наричаха съвест, го посъветва да се отдръпне още от сега и да спази дистанция, но действията му бяха така забавени, че когато последва онази настоятелна целувка от страна на чернокосата, Тайсън буквално замръзна.
В първият момент отвърна и когато осъзна глупостта си вътрешно сам разкъса тялото си с тъп нож. Естествено, все още бе толкова шокиран, че в продължения на няколко секунди не реагира по никакъв друг начин, след това обаче успя да се окопити и отблъсна чернокосата, като изключително внимателно сложи ръце на раменете й и отмести тялото й далеч от своето. Искаше да е максимално внимателен, не да бъде груб, с такива момичета не биваше да се действа по този начин, за това се запита дали не даваше на чернокосата смесени сигнали? Вероятно там бе проблемът. Тайсън стисна устни за момент, след което бързо прокара език по долната и поклати глава гледайки надолу. Ръцете му все още бяха на раменете му, сякаш за да бъде сигурен че Шерил няма да се приближи отново повтаряйки глупостта, която бе накарала тялото му да изтръпне.
- Казах ти нещо - заговори Тайсън, със спокоен и уравновесен глас. - Не биваше да го правиш, ще ми навлечеш такива неприятности, каквито не ти ги побира ума - добави и отново поклати леко глава, след което вдигна поглед, за да го впери в сивите й очи.

Целуна я! Целуна я! Ако можеше щеше да заподскача от радост на масата, като малко дете, което е получило така желания подарък за Коледа. Разбира се, Тайсън се усети бързо и се отдръпна, като сложи ръце на рамената й и я избута от себе си. Все пак очите й играеха весели пламъчета. Беше отвратително доволна от постигнатото, какъв дявол се беше вселил в тялото й, за да се опитва да прелъсти преподавател от колежа си. Целуваше го в коридора, сега го целуваше на обществено място. Всеки можеше да мине покрай тях и да ги види, дори да ги снима.
- О, ето защо не сте успял актьор. Защото не рискувате! - каза някак поучително Фостър. - Рискувайте, направете нещо лудо. Защо сте толкова праволинеен? Кривнете поне за малко, вижте живота от другата страна.
Тя кимна и си пое дъх. Седна на мястото си и подпря глава на ръката си, като го изгледа въпросително. Той все още беше тук, не беше побеснял, не беше направил сцена и не й беше крещял. Това беше добре, нали? Тя облиза устните си и дори ги докосна леко, сякаш, за да го подразни. Премига на парцали и се прехапа вътрешно. Усети се, че се усмихна малко глупаво и веднага стана сериозна. Все пак не искаше да го изгони. Трябваше да действа внимателно, защото доста бе изтънила леда под краката си с тази целувка. от гърдите й се изтръгна тежка въздишка и тя погледна с нежелание храната си. Вече не й се ядеше, дори нямаше желание да се натъпче от уважение към храната.
Чу някакъв шум и извърна глава, за да види какво става и тогава видя продавача... Маурисио? Гледаше към тях с ядосан поглед, беше почервенял от бяс и тогава тя се досети. Извърна глава, за да покаже с поглед на Хийт, че са се забъркали в голяма каша и дори докосна ръката му, за да е сигурна, че й е обърнал внимание.
- Защо излъгахте, сеньорита? Казахте, че не Ви е гадже? - попита тихо и някак заплашително латиноамериканецът.
- Личният ми живот не ти влиза в работата! - студено отсече Шерил.
Тя се изправи, като застана пред масата, за да скрие от погледа му Тайсън и вдигна гордо глава. Беше се оправяла с много като него. Просто един студен поглед и няколко тежки думи и готово. Разбира се, тогава бе заобиколена от приятели и бодигардове, а сега практически беше сама. Сивите й очи се сведоха надолу и тя видя ножа в ръката му. Усети как я побиват тръпки и си пое дъх, за да се успокои. За първи път в живота си виждаше реална заплаха за живота си, но не помръдваше. Напротив. Застана в онази отбранителна позиция, на която я бяха учили в курса по самозащита.
- Хийт, излез. Аз ще се справя. - спокойно се обърна тя към него и му се усмихна.

Тя сериозно ли?!
Веждите му направо се събраха от почуда. Какво очакваше? Просто така да стане и да си излезе, когато някакъв си малоумен сервитьор, полудял от ревност, се е насочил към тях с голям кухненски нож. Нямаше да стане, още повече че излезе ли щеше да изглежда като абсолютен страхливец, а егото нямаше да му позволи да изглежда така в очите на никого, още повече в тези на Шерил. Освен това не мислеше да се бие с никого, сервитьорчето просто искаше да се направи на много вървежен пред чернокосата, но нещо не беше избрал подходящия подход, още по-малко пък с ревност щеше да я впечатли. Тайсън наблюдаваше безмълвно, на лицето му не бе изписано абсолютно никакво притеснение или друго подобно чувство. Беше си много добре - спокоен и уравновесен както винаги, сякаш всеки ден излизаше със студентки и някакви техни ухажори го заплашваха с ножове за обезкостяване. Да, за пръв път му се случваше подобно нещо, но не смяташе да се поддава на емоциите си, още по-малко пък щеше да позволи Шерил да бъде наранена по някакъв начин - мъжа в него, онзи застинал аристократ, не му позволяваше по никакъв начин да стане и да напусне заведението просто така, сякаш нищо не се е случило.
Хийт се изправи спокойно и дори клатеше леко глава. Заобиколи масата, така че да застане до Шерил, и бесния поглед на сервитьора веднага се премести върху него. Тъмнокосия имаше чувството, че момчето всеки момент ще започне да пръхти като бик и от носа му ще излезе пара, докато устните му се разтворят и изпуснат едно съвсем мелодично ръмжене като на вълк. Тази картинка много ясно се изрисува в съзнанието на мъжа и той дори леко се засмя като прикри леко устните си с ръка, защото не искаше да разгневи момчето още повече.
- Не са ме учили да бягам - Тайсън погледна към Шерил и прочете страх в красивите й очи. Това някак го накара да приеме ситуацията малко по-сериозно отколкото всъщност я виждаше и дори си позволи да мине една крачка напред, така че да закрие наполовина с тялото си чернокоската.
- Хайде да се разберем без хладнокръвни оръжия. Големи хора сме, нека поговорим - естествено Хийт винаги търсеше този начин, най-прост психологически разговор, който често помагаше.
Момчето, обаче, очевидно не искаше да говори, а да действа. Вдигна касапския нож във въздуха и с вик от типа на "Спартааа" се насочи към Хийт, който само отстъпи крачка в страни придърпвайки Шерил все така да остане скрита зад него. Момчето, както и Тайсън предполагаше, загуби равновесие и се стовари по очи на пода, като преди това звучно удари челото си в ръба на масата. Ножа издрънча на пода, а някъде из заведението се дочу лек женски писък, който направи ситуацията като сцена от трагикомичен филм. Тайсън извъртя очи и се обърна към Шерил, като я дръпна още по-далеч от момчето на пода. Сега тялото му я разделяше от гледката, а ръцете му държаха нейните, докато той бе лице в лице с нея.
- Добре ли си?

Никога никой не бе заставал в подобни ситуации пред нея. Никой не се беше застъпвал и не бе чувал заповедите й, защото думите й да излезе определено не бяха молба. Шерил изгледа объркано тялото на Тайсън пред нея, а след това вдигна поглед и срещна побеснелия поглед на Маурисио. Защо му беше да прави нещо такова? Какво толкова й бе специалното, че да вземе нож и да заплаши и нея и преподавателят й. Искаше да му каже, че той е просто учител, но се сети, че най-вероятно бе видял целувката и точно тя бе предизвикала тази луда реакция у него. 
За първи път в живота си не знаеше какво да прави. Лесно щеше да се измъкне, но сега пред нея стоеше Хийт и си нямаше и на идея как да измъкне и двамата от тази ситуация. Определено Фостър бе виновна, но не искаше да чуе нито мислите си, нито гузната си съвест. Мъжът пред нея се опита да заговори спокойно латиноамериканеца, но той сякаш остана глух за това и се втурна към тях като дивак от някакъв филм. Девойката се парализира и широко отвори очи, но усети някой да я придърпва към себе си, чу се тъп удар, дрънчене по пода и щом сведе глава видя Маурисио да лежи в несвяст на пода. Дори бе последвал и писък, който я поля като със студена вода. Шерил сведе поглед и видя ръцете на Тайсън около нейните, сивите й очи се спряха на неговите и тя го зяпна учудено. Притесняваше се за нея? Усети, че се разнежва по някакъв абсолютно абсурден и невъзможен за нея начин и го издърпа навън, защото видя сърдития поглед на собственика. Някаква жена се обаждаше на полицията.
Двамата се озоваха на улицата, но Шерил все още не беше пуснала ръцете на Хийт. Беше й приятно така, но външен вид приличаше на изплашено зайче, но всъщност бе шокирана, заради действията на преподавателя си.
- Да, добре съм. - отговори тя най-накрая.
Пое дъх и си продаде онзи нахакан вид, с който беше през цялото време и все пак очите й гледаха с някакво благоволение Тайсън. С притеснение усещаше това и реши, че единствения начин да промени това е да му се скара, че е рискувал и да го отблъсне от себе си. Дори да го ядоса, за да й мине и да не я размеква така... И все пак още виждаше пред очите си как той застава пред нея. Никой не беше правил такова нещо за нея.
- Защо застана пред мен? Казах ти, че трябва да се отдръпнеш! - заяви важно тя. - Можех да се справя с него.
Говореше бързо и дори леко неразбираемо, но не искаше да се откаже и да съжали. Надяваше се бързо да й мине, никакво разнежване, никакви чувства!

Тя какво очакваше? Не, нямаше да се отдръпне естествено, нямаше да позволи на онзи психар да я нарани, било то и неволно. Тайсън наистина не разбираше жените, които хем търсеха помощ, хем щом я получеха започваха да се дразнят. Естествено, че щеше да направи така че да я защити, не зависимо дали бе тя или друга жена, мъжеството му не му позволяваше да остави дама в беда. Не, че тя беше застрашена от латиноамериканеца, той искаше Хийт и в крайна сметка си го получи, така че в цялата ситуация Шерил бе тази, която не биваше да се бърка. Сега направо му се караше, сякаш го укоряваше за дето се бе застъпил за нея, а уж жените точно това искаха. Повечето се молеха за подобно действие, тайничко жадуваха за малка ревност и закрила, а когато я получат скачат до небето със скандали и различни епитети.
Нашият герой, обаче, не беше от мъжете, които търпят подобни прищевки. Може би заради това едно време с Хедър не си бяха паснали напълно. Защото той взимаше присърце идеята да закриля някого и да се грижи за някого, за разлика от самият него. Той не обичаше никой да му се бърка, не търсеше чужда помощ, често го наричаше саможивец, защото предпочиташе сам да се справи с проблемите си, не зависимо какво му коства това. В живота си Хийт имаше нужда от човек, за когото да полага грижи, но това често водеше до големи скандали, защото твърде голямото обгрижване биваше спрягано с липса на доверие, ревност или ограничаване на личното пространство. Това му беше лошото на аристократа, твърде много държеше на старите традиции и макар често да ги потъпкваше сам, не можеше да се отърси от тях.
Сега наблюдаваше реакцията на Шерил, която гордо се застъпваше за думите си и едва ли не му се караше за дето действа като мъж. Почувства се дори глупаво за момент, сякаш тя си мислеше, че той не може да се погрижи за себе си, което бе абсурдно. Твърде много гордост притежаваше тъмнокосия, нямаше начин просто така да се остави на някакво хлапе или пък на Шерил, която ревностно искаше да го защити. Извъртя очи и мигом пусна ръцете й, като ги скръсти пред гърдите си и отстъпи крачка назад. Чуваше суматохата около себе си, но не се обърна за да види състоянието на младока, знаеше че е жив, просто леко зашеметен от удара, който сам си беше нанесъл, с това Тайсън нямаше нищо общо.
- Защо си такава? - попита я малко ядосано мъжа. - Какво толкова като не съм ти дал възможност да се оправиш сама. Какво очакваше? Да изляза покорно навън и да те оставя да се оправиш с откачено момче с нож ли? - поклати глава Тайсън.