Плажът

by Никол. Нед Авг 25, 2013 9:47 pm

Минаваше полунощ. Пълната луна в този момент идеално пасваше на осипаното с звезди небе, карайки гледката да изглежда изключително красива, изключвайки хаус песните, които се чуваха от близкия, така известен бар, където се образуваха най-големите студентски купони. Без значение дали бе неделя или петък, всяка вече тук бе пълна лудница, което всъщност доказваше, че бяха останали малки от интусиазираните ученици на елитните колежи в града. Група студенти излизаха от такситата, държейки обувките си в ръце, обсъждайки колко интересна ще е ноща, имайки се впредвид, че известен DJ ще гостува на това събидите; други двама се караха, заради момиче; трети бяха изпаднали в драматичната ситуацията на "трябва да скъсаме" Колко ли още групи щяха да се образуват в мислите на Никол, ако изобщо беше останала на събитието, оргазнизирано в и около любимия бар на всички недорасли в Маями.
- Не си търсим фотограф, колко пъти да ти повторя. Сега, ако може се разкарай, понеже имам вършене на работа тук. Ако желаеш може да те вземем за стриптизьорка, само да умееш да движиш тялото си в ритъм.- интересния, дразнещ и груб акцент, подкрепен с ироничен смях на сексапилния барман я накара само да му се изсмее в лицето, с което си заслужи, двамата гиганти буквално да я изхвърлят от въпросния "уникален" бар. Имаха право, Милан висеше от половин час на главите на персонала, опитвайки се да ги убеди, че ще бъдат доволни от работата и, а в същото време ще могат да постигнат още повече известност, макар че на къде повече. Проснаха я на пясъка зад склада на бара, където нямаше никой.
- Изключително профисионално. Ще е много интересно, ако ви кажа, че съм непълнолетна; майка ми притежава всичките непродадени къщи на плажа, а баща ми полицейското управление.- заговори сериозно, усещайки се нотката страх в гласа и. Не за първи път и се получаваше да се отърве напълно невредима с тази малка лъжа.- Ще ми е много лесно да му кажа как сте ме изритали, или за това, че се продава алкохол на непълнолетни.- скръсти ръце, доволна от това, че беше успя да изнамери притеснение под всичките тези мускули. Колко щеше да е лесно, ако това въображаемо семейство бе нейното, но уви техните бяха на около десет хиляди километра от тук.
- Не е нужно.- измърмори единия и пристъпиха крачка назад, давайки и знак, че може да се присъедини към партито или да си тръгва. Определено щеше да избере втория вариант. Усмихна се, протегна се, взимайки фотоапарата си, който бе пълен с пясък, заради невнимателните идеоти. Изправи се бавно и се отегли от охраната, въздишайки успокоено. Точно в този момент и бяха нужни пари, за такси, да не говорим колко щеше да и струва наема в кампуса или пък оправата на пълния с пясък фотоапарат, макар че в стаята си имаше още седем такива. Нямаше идея как ще измине десете километра до колежа, докато не забеляза позната физиономия на нейн съученик, която бе още по-позната след като имаше онова присмехулно изрежение. Очевидно бе видял малката сценка преди малко. Отмина, правейки се, че не я бе забелязал, явно и той бе потърпевш от нахалитета и.
- Клай, Клай.- провикна се, вървейки към него. Беше ужасно, когато те игнорират толкова често.- Трябва ми превоз.- темпото и се бе ускорило и след няма и тридесет секунди се влачеше плътно до него, сигурна, че няма да си върви пеша.

Плажът

Плажът

Re: Плажът