Елион Палмър

by Elion Нед Авг 04, 2013 2:22 pm

> Име
Елион Джет Палмър

> Възраст
18 години

> Социално положение
Средна класа

> Местожителство
East Side

> Външен вид
Не е трудно да разбереш що за човек е Елион, дори съдейки по външния й вид. Самото й изражение те предразполага - спокойно и разбиращо. В големите й, светло кафяви очи се чете цяла палитра от емоции, подобно на есенна картина. Дори веждите й са изразителни, тънки и нежно описващите силния поглед. Плътни, бебешко розови устни често изписват характерна широка усмивка, по детски искрена и дразнещо заразителна. Мека, копринена коса в тъмни тютюневи нюанси се спуска по раменете, до средата на гърба в своенравни къдрици. Силен характер в елегантно тяло, което изглежда чудесно както в коктейлни рокли, така и в раздърпано, спортно облекло, въпреки че тя рядко залага на визии от този тип. Макар брюнетката да не би признала, причината не е толкова в любовта й към модата, колкото в това, че не вярва, че спортът й се отдава. Елион се грижи за външния си вид дотолкова, доколкото й е нужно, за да се чувства добре в кожата си. Не харесва тежкия грим, предпочита да залага на това, което й е дадено - нежно подчертавайки изразителните си скули и дългите мигли.

> История
"Събудих се от познатата садистична дандания, която стария ми будилник изнасяше всяка сутрин, съпроводена от крясъци на досадните птички, които си строяха гнездо, някъде из двора. Лежах известно време, в опит да отворя очи срещу отворения прозорец, който блъскаше все още слаби слънчеви лъчи в лицето ми. Когато събрах достатъчно сили, за да се изправя и да преполовя пътя до банята, вече се бях разсънила от необичаен трепет. Беше последната ми година в гимназията и днес беше един от многобройните дни, в които щяха да ни представят различни колежи. За първи път, обаче, нямаше да се цупя срещу флегматичните стрелки на часовника си, а щях да слушам внимателно, защото ни предстоеше лекция от мястото, което ме интересуваше. Ставаше въпрос за колеж в Маями, градът, в който бях родена.

Около час по-късно, бързах към автобусната спирка. Имахме две коли, които бяха на мое разположение, стига да поискам. Проблема беше, че баща ми ги използваше за работата си, а той бе патоанатом. Навярно може да си представите колко неловко би било да ходиш на училище или на пазар с катафалка, за това метрото и градския транспорт ми бяха до болка познати. Въпреки странния подбор на работата си, баща ми беше удивителен човек. Винаги имаше нещо забавно на ум, третираше ме като възрастен и напълно вярвах - заслужаваше уважение за решенията, които бе взел някога. Говоря за периода, около раждането ми. По това време е работел за полицията в Маями. Занимавал се е с разкриването на убийства и е имал всичко - добро име, скъпа кола, къща на плажа. Докато не се появила тя. Прилича на мен, виждала съм я на снимки. Тъмна, къдрева коса и големи, будни очи. Любовта им е била като от старомоден роман и бързо съм се появила и аз. Докато в един случай, не е попаднало и нейното име. Баща ми бързо е разбрал, че тя е замесена в убийството, но никога не е вярвал, че го е сторила, докато самата тя не му признала. Тогава той заличил доказателствата, помогнал й да напусне страната и се оттеглил в предтекст, че иска да живее по-спокойно.

От тогава, двамата живеем в другия край на страната, а от майка си не чувам и вест. Представям си я на някой далечен плаж в Европа и я съдя на ум, че е оставила мен и бремето на едно убийство на баща ми. Той сякаш никога не я преодоля. Не излизаше с други жени и аз нямах никаква представа как е успял да ме отгледа. Откакто се помнех, аз бях тази, която чистеше, готвеше и имаше грижата всички сметки да са платени на време.

Оттърсих се от тези мисли едва, след като най-добрата ми приятелка ме заговори в автобуса. Както всеки ден, тя се настани до мен, на "нашата седалка", най-отзад и ми разказа за вечерта си. Бяхме съвършено различни. Тя се занимаваше с музика и всяка нощ пееше по различни заведения. В моето свободно време, когато не бях заета с извънкласни дейности, почасовата си работа или домакинските задължения, аз се стараех да залягам над учебниците, за да мога един ден да разчитам на стипендия. Надявах се да се занимавам с археология и да обиколя всички необикновени места на планетата. По-възможност, все още неоткрити. Всъщност, двете никога не говорехме за бъдещето. Беше ни съвършено ясно, че пътищата ни ще се разделят, но бяхме преживели твърде много, за да има някакво значение.

Същия следобед, вече бях напълно убедена, че Маями е моето място. Въпреки това, не казах на баща си. Той разбра, едва, когато един ден, получи потвърдително писмо, че съм приета. За сега, не ми говори. Изгубих връзка и с Амбър, най-добрата ми приятелка. Чух, че е заминала на турне с някаква рок-звезда. Очаквам да се завърне и да ми разкаже всичко. Надявах се, че поне новото ми начало в Маями, ще сложи край на глупавите драми.

Колко много се лъжех."

Из дневника на Елион

> Характер
Елион е едно от онези момичета, които не могат да се примирят с по-малко от най-доброто. Отличничката на випуска, служителят на месеца на работа, момичето с изрядно подредената стая. Тя е от онези перфекционисти, които трябва да са приключили работата си, за да си позволят да разпуснат, като под вариант за почивка никога не считайте някоя спокойна вечер у дома. Палмър е прекалено енергична, за да пилее времето си по този начин. Предпочита да се забавлява с напълно непознати, които не биха й се пречкали на сутринта, когато ще е заета с нови задължения.
Както можете да си представите, Елион не приема добре загубата. Въпреки това е твърде чувствителна, за да си служи с измама и манипулация по пътя към върха. Напротив, точно това, което я мотивира е възможността да се докаже пред себе си и пред света за това, което е. Трудолюбива, силна и упорит привърженик на доброто и справедливостта.
Връщайки се назад във времето лесно можем да проследим формирането на характера й. Брюнетката от малка е свикнала да поема отговорност за действията и думите си. Единственият й родител никога не я е третирал като дете. Не са й били спестявани болезнените истини за живота, смъртта и дядо Коледа. Израствайки с мисълта, че майка й е някъде далеч и не се интересува от нея, тя винаги се е страхувала, че любимите й хора ще я изоставят или наранят. Ала вместо да се отдръпне и отврати от света, тя гледа на майчиния пример като нещо, на което не желае да подражава. Вместо това, тя се стреми да бъде грижовна, лоялна и толерантна. Някои биха казали, че е наивна, но Елион не би се засегнала. Напротив, би се засмяла на някоя своя шега, за това колко малко я познават.

> Допълнително
- в старото си училище е отговаряла за приобщаването на новопостъпили чуждестранни ученици, благодарение на което говори малко немски, френски и испански. Има и достатъчно неуспешен опит с изучаването на японски, датски и арабски.
- обожава животните и като малка често е приютявала различни зверчета; сегашният й домашен любимец е Шърли, миниатюрно куче със свои собствени проблеми
- пуши и пие в умерени количества
- през свободното си време се занимава с плуване и сърфинг

> Лик
Emmy Rossum