Alex Smith

by -Alex Вто Юли 02, 2013 4:41 pm

19 years old; Student; Josh Hutcherson

Кой е на-омразният ми ден в седмицата? По-добре попитайте кой точно обичам. Всеки ден алармата до леглото ми извънява, кара ме да подскачам и да поглеждам с омраза към прозореца и слънчевите лъчи, които проникват през него. Ставам, обличам си някакви дънки и тениска и прокарвам ръка през кафявата си коса. Приближавам към огледалото и виждам лицето си, което не понасям особено много. Имам бледа кожа, но благодарение на слънцето придобивам лек тен, благодарение, на който не приличам на призрак. Средно висок съм, не съм мускулест, да кажем със средно телосложение. Твърде много средно, нали? Ще решите, че съм смотаняк? Да, такъв съм и за да не се чудите - аз съм глупакът на колежа. Умен съм, колкото и нескромно да звучи, имам отлични оценки. Дори може да се каже, че съм мил. Защо съм глупак? Защото момчетата ми се подиграват и тормозят, а момичетата ме гледат с презрение. Не съм богат, на стипендия съм в кралството на богатите. И все пак любимият ми ден е неделя. Тогава съм свободен и мога да играя баскетбол с баща си. Понякога родителите ми казват, че имам голямо бъдеще в спорта, но никога не съм опитвал да вляза в баскетболния отбор в колежа. Моето място е на дъното на цялата верига и не заслужавам никакво особено внимание. Съдбата ми е да живея цял живот като посредствен плъх.

Въздъхвам и срещам пъстрите си очи в отражението. Винаги толкова тъжни и замечтани. Така започва всеки ден от жалкия ми живот. Нямам голямо самочувствие, даже никакво. Как се предполагаше да имам след като в училище ми бяха счупили ръката след поредната подигравка и тормоз? Понякога усещам болка в нея. Бях влюбен... веднъж. В едно от красивите и известни момичета, но това беше преди много време. Вече не поглеждам никоя, няма смисъл. Коя ще забележи някой като мен? Разбира се, в лошо настроение сядам на масата и с нежелание изяждам палачинките, които майка ми е оставила преди да отиде на работа. Имам страхотни родители, които работят без да спрат, за да мога да завърша проклетия колеж. Живея в краен квартал в Маями, винаги сме били в тази къща. На два етажа, с едва две бани.

Изпивам сока си и оставям съдовете в мивката, взимам раницата и каската си за колелото и намъквам старите си кецове. Може би скоро ще си купя нови, спестявам от джобните си. Така започва всеки ден от живота ми. Замислен и изпълнен с тези самосъжаляващи се мисли. Какво повече се очаква от един стипендиант? Излизам от къщата и веднага примижавам, заради слънцето, което се показва зад покрива на съседната къща. Заключвам и си поемам дъх. Така започва денят ми, в този ред на мисли се сещам за единствения ми досег с едно от известните момичета. Беше вечер, преди няколко месеца, когато тъкмо бях започнал в колежа. тя бе прекарала нощта на пейка в парка и когато й предложих помощта си... получих шамар и няколко обидни думи. От тогава не разговарям с тях, не че някой е тръгнал да говори с мен. Бихте ли искали да прекарате и един ден с мен?

by **Alexa L. Daniels** Сря Юли 03, 2013 5:54 am

Добре дошъл, забавлявай се. (:

Alex Smith

Alex Smith

Re: Alex Smith