dayanne brendon;;

-Джош!-изписка Даян и се засмя тичайки към колата.Приятелят й я следваше плътно, когато тя се подпря на капака на колата и го придърпа към себе си. Очите й се притвориха, а сочните й устни се извиха в една ехидна усмивчица. Лицето й се  доближи на едва няколко милиметра от неговото, пръстите на ръката й се спуснаха по гърдите му, надолу по дяволски стегнатия корем и се спряха на катарамата на колана му.
-Ако побързаме може би ще мога да направя денят ти още по-щастлив.-прошепна момичето близко до ухото на приятеля си. Даян се изхлузи надолу по капака и стъпи на краката си,оставяйки след тях леко ехо от токчетата. Червенокоската се качи бавно в колата и за първи път сложи колана си.Не знаеше защо го прави. Без каквато и да било основателна причина просто го сложи.Зелените й очи искряха докато проследяваха Джош, който заобикаляше предницата на колата.Устните й се разтеглиха в още една ослепителна усмивка,когато любимият й се качи в колата, пръстите на лявата й ръка се преплетоха с неговите, пускаше го само от време на време, докато сменяше скоростите. Не знаеше защо тялото й се подготвяше сякаш за тази сладост която ги очакваше след няколко минути..Но нещо друго я притесняваше,нещо много лошо.Свиваше сърцето й,стискаше гърлото й... 
-Джоши имам лошо усещане..Нещо ще стане..-тя се обърна към него и улови погледа му.Момчето извърна глава към нея и сините му очи се присвиха.
-Спокойно Ди...Всичко..-в същият момент жълта светлина обля колата,чу се жесткоият звук от набиването на спирачки,викът на Джош последван от писъкът на Даян и силното бибипкане идващо от камионът, които миг по-късно се вряза в черното ауди.

Писъкът й рязряза нощта сякаш на две, очите й се отвориха изпълнени със сълзи. Даян скочи от леглото си притискайки ръце към гърдите си. Сърцето й биеше лудешки в тях. Сякаш търсещо начин да излезе от там.
-Не,не...Джош..Джош...-шепнеше момичето миг преди да се свлече на колене до прозореца. Вратата на стаята й се отвори и лампата светна. Майка й влезе тичайки към нея,а баща й се спря загледан в картинката развиваща се пред очите му. Даян уви ръце около врата на майка си, ридаеше с цяло гърло на рамото й. В този момент баща й продължаваше да гледа и да се чуди...Беше ли нормално това? Година и половина по-късно? Имаше ли нужда от помощ или просто времето щеше да я излекува? Трябваше ли й специалист? И докато мъжът се чудеше как да помогне на дъщеря си, Даян вдигна глава и сълзите й секнаха, заедно с  хлипанията й. Страните й зачервени точно колкото очите й трепнаха, а на устните й треперейки заигра една плаха усмивка.
-Джош?-прошепна и вдигна ръка протягайки я към празното пространство. Да...Халюцинациите й тепърва започваха, а дали бяха халюцинации или Джошуа я обичаше толкова силно дори й в смъртта си?Дали духът му просто бдеше над нея?Или нежното й съзнание търсеше решение на проблема?