OLIVER BONES

by .BONES Нед Юни 30, 2013 5:42 pm

***

Точно това не бе очаквал. Точно това не трябваше да се случва никога. Все още не можеше да проумее събитията, които му бяха дошли като гръм от ясно небе през изминалите няколко минути. Не беше честно... и той се чувстваше виновен.
- Бен, почакай! Моля те, не си тръгвай... - Оливър тичаше след приятеля си, като едва смагаше да изпълни с въздух почернените си бели дробове. - Какво, по дяволите, беше това? Той е мой приятел, разбираш ли? - промълви, когато най-накрая се промъкна в асансьора и погледна Бенджамин в очите.
- Твой приятел? Любов моя, приятелят ти Майкъл е пиявица, не схващаш ли? Той смуче от теб. Всъщност трябва да го мразиш, ще те съсипе - гласът му бе наситен с презрение.
- НЕ МОГА ДА ГО МРАЗЯ! - изкрещя Оливър, без дори да си прави труда да трие сълзите, които като порой се стичаха по лицето му.
Бенджамин избута едно от придружаващите го момчета и натисна бутона за спиране на асансьора. Когато вратата се отвори, Оливър настръхна от лекия повей. Вълшебното лято отдавна си бе отишло, зимата наближаваше и това се усещаше с всяка една изминала секунда. Най-вече в Ню Йорк.
- Оливър, хайде, ела с мен! - каза Бен, но този път някак си по-топло, по начина, по който му говореше предишната нощ, докато го държеше в ръцете си и го караше да се чувства защитен.
Но той все още стоеше в асансьора, плачещ, треперещ, неможейки да вземе решение. Усещаше наближаващия край, а това го изпълваше с тъга.
- Толкова си изплашен, бейби - промълви Бен, без да откъсва погледа си от Оливър. - Толкова си изплашен да не изгубиш всичко това, което нищо не значи.
Оливър продължаваше да плаче, поклащайки се на краката си. Имаше чувството, че всеки момент ще рухне, че всеки момент земята ще се втурне да го посрещне. Всичко около него се въртеше. Всичко посивяваше... а той продължаваше да не знае какво да каже, как да реагира.
- Пази се, бейби! - рече Бенджамин, след като го целуна по челото за последен път и му обърна гръб, може би завинаги.

...един месец по-късно

Щом прекрачи прага на луксозния ресторант, погледите на всички гости се впериха в него, но той не им обърна внимание. Не го интересуваше начина, по който изглеждаше, не го интересуваше мнението, на когото и да е от тях. Когато видя Майкъл Белфлор заедно с повечето от останалите си познати на една от крайните маси, се запъти натам, залитайки от време на време.
- Надявам се да си щастлив - изсъска Оливър, като се стараеше да не поглежда към новото протеже на шефа си, който през изминалите две години бе бил и негов приятел. - Цял Ню Йорк ми се подиграва. Не мога да изляза от апартамента, не мога да си намеря работа. Филмите ти ме съсипаха...
- Те те направиха известен, Оливър, не искаше ли точно това? - съвсем спокойно заговори Майкъл.
- Никой не иска да има нещо общо с мен, заради теб - проплака момчето, надявайки се, че ще спечели помощта на всички онези хора, седящи на същата маса. Хората, които някога бе смятал за приятели.
- Но всеки тийнейджър по света иска да бъде като теб, Оливър.
- Майкъл, аз нямам нищичко - залитна отново и се хвана за ръба на масата, за да не изгуби изцяло равновесие. - Дължиш ми много пари. Нуждая се от тях.
- Дадох ти петдесет долара. Дадох ти пари. Изхарчи ли ги вече?
- ПЕТДЕСЕТ ШИБАНИ ДОЛАРА?
- Ако изчакаш година - две, някой от Холивуд ще направи филм с теб и тогава ще спечелиш всичките пари, които искаш. И ще можеш да изхарчиш и тях.
- Мислиш, че ще отида в Холивуд? Мислиш, че не бих оцелял без теб? Ще се справя и без теб и ще бъда много по-добре...
- Ще живееш с гаджето си и жена му?
Оливър не можеше да разбере какво иска да каже, но думите му го накараха да се вцепени и да замръзне на мястото си. В този момент Майкъл извади новия брой на някакъв си вестник и го извъртя към момчето. На корицата пишеше: ''Известен музикант се жени за жена от северната част на Ню Йорк'', а под големия надпис имаше снимка на Бенджамин и някакво красиво момиче.
- ГАДНО, ШИБАНО...
Без да му мисли много, се нахвърли върху Майкъл Белфлор, събаряйки част от посудата върху огромната маса. Искаше да го убие, искаше да го накара да съжалява за всичко, което му бе причинил. Искаше да го смаже.
- Оливър, стига толкова! - един от колегите му го дръпна назад, при което момчето падна на земята и усети как всички в ресторанта започнаха да му се присмиват. - ПРЕЕБА МЕ!
- Достатъчно!
- ПРЕЕБА МЕ И ГО ЗНАЕШ МНОГО ДОБРЕ! - крещеше с цяло гърло, давейки се в горещите сълзи, които пареха лицето му. - Погледни ме, копеле такова, ПОГЛЕДНИ МЕ, НА НИЩО НЕ ПРИЛИЧАМ! Погледни ме...
Двама мъже от охраната на ресторанта най-накрая бяха разбрали какво се случва и се спуснаха към крещящото момче, за да го изхвърлят навън. Но вече беше твърде късно. Оливър побягна към изхода, изгубвайки се в снежната нощ сред бясно фучащите коли по булеварда.

Oliver Bones

18 YEARS OLD, NORMAL

...преди две години,
CHELSEA HOTEL, NYC

- Искам да преобърна целия свят само за момент.
Извади пакета с цигари от джоба на палтото си, запали една, пъхна я в устата си и продължи да се взира в камерата. Никак не го притесняваше присъствието на всички тези хора, които го заобикаляха в огромното помещение. Оливър Боунс много добре знаеше, че някой ден ще бъде нещо много повече от тях.
- Това е страхотно - рече Майкъл Белфлор, - на колко си години?
- На шестандесет - изкиска се Оливър. - Но възрастта ми не е пречка да стигна до върха. Ни най-малко. Колкото по-рано, толкова по-добре.
- Разкажи нещо повече за себе си - усмихна се Майкъл. - Къде си роден, какво е семейството ти, имаш ли братя и сестри, какви са интересите ти?
- По дяволите, нужна ли е всичката тази информация? - през смях отвърна Оливър.
- Това са пробни снимки, скъпи.
- Е, добре - наслаждаваше се на цигарения дим, докато го издишаше. - Роден съм в Трентън и доскоро живях там. Не мога да се оплача от нищо. Никога не съм познавал лешението. Семейството ми е богато, но това не е съвсем достатъчно, не мислите ли? Когато бях на тринайсет години, заварих баща ми да чука секретарката си.
- И каза ли на майка си?
- Разбира се. Още същата нощ. Но баща ми я увери, че не е истина. Той каза, че получавам халюцинации понякога и ме изпрати в лечебно заведение, където да се лекувам. Тогава разбрах, че не го обичам и че не искам да живея с човек като него. Майка ми цял живот е била заблудената овчица, винаги вярваща на думите му. След време ме пуснаха и аз внимавах как се държа пред него. Не исках да си имам поредните неприятности. О, да, имах и брат, но той катастрофира и почина. Може би това е най-тежкото нещо, което ми се е случвало някога.
Тишина. Всеки път всички млъкваха, щом той споменеше за смъртта на брат си.
- И годините минаха - засмя се Оливър. - Сега съм на шестнайсет. Избягах от дома си, защото баща ми не искаше да стана актьор. Каза, че ще ме остави без наследство, но на мен не ми е притрябвало. Кариерата си е моя и ми е съвсем достатъчна.

***

Някога исках да имам красив и блестящ живот. Копнеех за слава и се отдавах на страстите си. Винаги съм живял за мига. Никога не съм се обръщал назад, защото каквото е било в миналото, е най-добре да си остане там. Никога не мисля за бъдещето. Важно е да съхраня прекрасните моменти от настоящето.
Когато се запознах с Майкъл Белфлор останах повече от очарован. Винаги съм знаел, че от първия момент той се влюби в мен, макар и да знаеше, че нещата няма да се получат. Все пак той беше с много години по-възрастен от мен. Много хора си мислеха, че аз го използвам. Но истината е, че той беше единствения човек, който можеше да ми помогне. Ние си имахме изградено много силно приятелство. И му вярвах. Наистина, доверието ми беше голямо. И все пак той беше човека, който ми помогна да се изкача до върха и той ме събори от стълбичката.
Бях само на седемнадесет, когато срещнах Бенджамин. Той беше известен музикант и всички го познаваха. Е, не мога да кажа, че имаше по-голяма слава от мен. Влюбих се от пръв път. И той в мен. Чувствата ни бяха силни, нощите ни - пламенни. Живеехме бясно, защото не искахме да изпуснем нещо от живота.
И после той си тръгна. Остави ме заради Майкъл, понеже успя да види нещата, за които аз самия бях сляп. Майкъл изпитваше силна ненавист към Бен и това е нормално. Все пак Бенджамин ме имаше в леглото си, а Майкъл... той трябваше да се задоволи с това да ме има като близък приятел.
Всички ме изоставиха. Бен. И Майкъл заради него. Той си намери ново протеже, нов актьор... Бен си намери жена. И приятелите ми ме оставиха. Парите ми свършиха. Запасите ми от дрога също. Вече нямам нищо, с което да се успокоявам.

Веднъж една циганка поиска да ми гледа на ръка. Аз се съгласих. Още, когато хвана дланта ми, се шокира. И аз й казах:
- Знам, скъпа, знам... линията на живота ми е пресечена. Ще умра преди да съм навършил тридесет години.

И може би е вярно. Макар, че смъртта едва ли ще чака да навърша тридесет, при положение, че не ми остана нищо.

by **Courteney Sparks** Нед Юни 30, 2013 8:58 pm

Прекрасно. Добре дошъл (:

by .BONES Нед Юни 30, 2013 9:08 pm

Ама защо не сте ми прочели героя поне бе, хора?
Не искам да бъда в университета. Искам да бъда сред нормалните хора. Нищо, че съм на 18.

by **Courteney Sparks** Пон Юли 01, 2013 8:32 am

Опа, съжалявам, вчера оправях трима човека и съм те сложила и тебе, а доста бързах... оправям веднага. (:

by Sponsored content

OLIVER BONES

OLIVER BONES

Re: OLIVER BONES

Re: OLIVER BONES

Re: OLIVER BONES

Re: OLIVER BONES