Sarah Jamеson.

Сара Джеймсън.
20 години.
3ти курс.
FC: Jennifer Lawrence

Виковете от съседната стая се разнесоха из къщата. Очите на Сара се отвориха рязко, знаейки че могат да означават само едно – баща й се бе прибрал и пропуснал стаята й по пътя към спалнята си, вместо това бе навестил тази на Ана. Тъмнокосата отметна рязко завивката си и скочи от леглото. Босите й крака се отбелязаха по прашния под докато прекосяваше разстоянието към вратата. Отвори я тихо, след което побърза да излезе и се запъти почти тичайки към стаята на сестра си.
Дори за миг не се поколеба натискайки дръжката на старата дъбова врата, тя проскърца зловещо, а шума накара баща й да се сепне и да погледне към нея. Сара дишаше учестено, погледна към сестра си, която се беше свила на леглото си, увита в одеалното и притиснала колене към гърдите си в опити да се предпази. Очите на тъмнокосата плувнаха в сълзи, които преглътна поглеждайки обратно към баща си.
- Недей, моля те – промълви Сара пристъпвайки към стаята. Баща й се обърна изцяло към нея. Коланът на панталона му бе откопчан, също както най-горното копче и ципа. – Татко, недей, не я наранявай – продължи като влезе навътре, смело приближавайки се към него.
Имаше чувството, че вече стотици пъти го беше правила. Толкова много пъти бе задоволявала гнусния наклон на баща си, само и само да не посегне към Ана. Тя бе толкова крехко и беззащитно същество – дете, едва 10 годишна, не искаше с Ана да се случи същото, което се бе случило с нея и след като беше намерила начин да отклонява мисълта му от малката давайки му своето тяло, то тя беше готова да го прави всяка нощ. Усещаше, че вече му е безинтересна, той обичаше борбата, задоволяваше се само с начина, по който Сара се бореше с него да не го прави, как се дърпаше, но сега когато сама му се предлагаше, беше драстично по-малка вероятността той да приеме. Светлооката вече нямаше сили да се бори, просто затваряше очи, стискаше зъби и оставяше баща й да се гаври с нея отново и отново.
Мъжът се засмя. Погледа му се обърна към малката светлокоса Ана, чието тяло се тресеше, а от очите й се лееше порой от сълзи.
- Искам нея – баща и пристъпи към леглото на детето, а Сара изтича и застана между него и леглото.
- Моля те, вземи мен тази вечер – дишаше тежко. Усещаше как цялото й тяло трепери докато гледаше баща си право в очите й буквално отправяше молби към него да я изнасили, просто така беше готова за пореден път да се жертва, но всичко си струваше, ако това предпазва Ана.
В продължение на една дълга минута мъжа гледаше към дъщеря си и мислеше, след което я хвана за ръката, малко над лакета и я задърпа към вратата. Там, малко преди тя да се затръшне, Сара погледна към малката си сестра, отправи й въздушна целувка и излезе заедно с баща си запътвайки се към неговата спалня.
 
 
Беше успяла. Бе предпазила Ана, но не знаеше за колко дълго ще е така. Баща й започваше все повече да залита към малката, която ставаше все по-апетитна хапка за неговата уста. Сара имаше вече хиляди възможности да се измъкне, да се спаси от този ад, но не можеше, не можеше просто да остави Ана в ръцете му. На 13 години, тя самата бе преминала през ужас – системно изнасилвана и психически натоварвана всеки божи ден, не можеше да позволи на баща си да направи същото с Ана и до тук успяваше.
- Татко, моля те – проплаха малката като с все сила дърпаше ръката си от захвата на едрия мъж.
- Нямаш право на избор, твърде дълго отлагах. Няма да боли...много, ще свикнеш, виж Сара как свикна – гърления смях на баща й се разнесе зловещо из стаята, а по страните на Ана вече се стичаха сълзи.
Сара гледаше отстрани безучастно, макар борейки се с оковите. Ръцете й бяха завързани зад гърба, а глезените й увити с тиксо. Бореше се с тях, даваше всичко от себе си да премахне пречките, докато самата тя плачеше, но не от страх или отчаяние, а от чувството, което я караше да си мисли, че е предала Ана. Бе й обещала винаги да бъде тук, винаги да й помага и да не позволи на баща им да я докосне, а сега я предаваше. Потъпкваше обещанието си и оставяше малката си сестричка в лапите на един изверг.
- Недей! – извика Сара. – Недей, моля те, недей. Вземи мен, хайде татко, развържи ме и вземи мен – умоляваше го тъмнокосата, но молбите й останаха не чути.
Ана блъскаше силно баща си в гърдите, молеше се и плачеше, което само провокираше смях у едрия мъж. При един по-силен блъсък, мъжа залитна и от джоба на горнището му извхърча черна запалка.
Очите на Сара се взряха в нея за няколко мига и когато установи, че той не забелязва къде е, я придърпа към себе си с помоща на краката си. Взе я в ръцете си зад гърба си и я запали опитвайки се да прогори тиксото, което бе облепено около китките й. Усети силна болка, сякаш някой я жигосваше, огъня обгаряше кожата й, но тя нито за миг не се поколеба, само стисна силно устни и когато усети ръцете си свободни в кръвта й нахлу прилив на адреналин. Усвободи краката си и скочи на тях, след което без изобщо да се замисли поднесе запалената запалка към гърба на баща си. Мъжът извика от болка, когато пламъкът достигна кожата му, а захвата му бързо се разхлаби и Ана успя да усвободи ръката си. Детето притича зад гърба на сестра си, а Сара я обгърна с една ръка прикивайки я зад себе си.
- Бягай – процеди през зъби Сара, а Ана я изгледа с недоумление. – По дяволите, Ана, бягай! – извика с все сила тъмнокосата и само за миг разсея погледа си от тялото на баща си, за да види как Ана тича към вратата и я оставя широко отворена след себе си.
Сара усети как баща й увива ръце около раменете й и я вдигна във въздуха. С едно лесно движение я хвърли върху леглото  и настани тялото си върху нейното.
- Ще ме гориш, а кучко малка?! Не се прави, че не ти харесва, същата си като мен, във вените ни тече една и съща кръв – редеше мъжа оставяйки следи от слюнка по лицето на Сара.
Момичето все още стискаше здраво запалката в ръката си и се възползва от този факт поднасяйки я запалена към лицето на баща си. Успя само леко да опърли кожата му преди той да се отдръпне назад предпазвайки се от нея. Сара захвана края на одеалото, което покриваше леглото, и го запали, като остави пламъците да се плъзнат по цялата завивка. Издърпа я на пода като бариера между нея и мъжа, след което побягна навън без да поглежда назад.
 
Очите на Сара обходиха изходите на летището. Дълбоко в себе си все още търсеше предварително възможните изходи от едно помещение водена от мисълта, че някой я следи и трябва да бяга. Колкото и да бягаше, не можеше да избяга от параноите си, които всеки ден бяха до нея като неизменни приятели.
Знаеше, че се е отървала от кошмара на миналото, но той винаги дишаше във вртата й, знайки че все някога баща й ще излезе от затвора и ще я потърси навярно за отмъщение. Белезите от изгаряне по китките й всеки ден щяха да й напомнят за факта, че има какво още да губи и не зависимо, че Ана бе при свестни хора, които се грижеха за нея, Сара знаеше че тя никога няма да е в безопасност, не и докато баща им бе още жив.
- Госпожице – мъжки глас накара тъмнокосата да се сепне. Погледна към източника, който я наблюдаваше с интерес държейки в ръката си голям червен куфар. – Багажа Ви – добави мъжа, при което Сара се усмихна леко и кимна взимайки куфара.
Постави го на земята и дръпна разгаваемата дръжка, след което тръгна към изхода на летището, а след нея се разнесе тракането на колелцата по земята.

Добре дошла!