Кабинетът по руски език.

by Nora♣ Нед Юни 23, 2013 8:56 pm

Ех, съвсем едно беше да изучава причудливите форми, които изрисуваха гениите на руското изкуство през деветнайсети век, а съвсем друго беше да седи пред цялата си група по руски и да си е глътнала граматиката – и шестте руски падежа, и идеалния си английски, и майчиния си италиански. Беше като ням лебед и точно когато тя проследи как ръката му изписва двойката, тогава тя реши да изпее своята последна лебедова песен:
- Ама, ама, ама... – започна тя и усети как кръвта ѝ се събра в бузите ѝ и тя почервеня като клоун. – Дайте ми още един шанс.
Учителят въздъхна и я погледна изпод вежди. Погледите, които си размениха бяха напълно различни един от друг. Докато в очите на Нора се виждаше само презрение и злоба, от неговите очи - също толкова светли и студени като нейните – грееше равнодушие и дори леко съжаление, което накара Морети да затрепери от желание да удари нещо с малките си юмруци. Най-много да счупи тях преди каквото и да е друго.

Седна си унижена и някак си предадена, защото смяташе точно този човек за онези учители, които ти прощават и ти симпатизират. Или може би беше такъя само при онези, които носеха поли над коляното вместо разкъсаните дънки на Елеонора Морети. Минавайки покрай него, стиснала папката си силно до гърдите си, той положи ръка на рамото ѝ и я издърпа от потока заминаващи студенти.
- Остани за малко. – прошепна той и си седна на бюрото.
След като и последния човек се изниза от стаята, Нора постави папката с учебниците си на първата маса и се обърна. Малко я стреснаха очите му – ледени като айсберг и също толкова подвждащи. Те се бяха взрели в малката ѝ фигура и сякаш можеха да видят дри кръвта, която циркулираше в тялото ѝ, да станат свидетели на всеки нейн дъх. Имаше нещо странно в погледа му, който срещнат с нейния, хвърляше огън и жупел. Едва ли някога преди си го беше представяла така. Стана ѝ некомфортно.
- Да, кажете. – преглътна тя и прехвърли косата си преаз лявото си рамо и почеса врата си в изблик на нерви. Неговия поглед и това не пропусна и се взря там, в малката татуировка на перо, която синееше малко над ключицата ѝ. – Не мисля, че има за какво толкова да си говорим, нали?

by Josh Henderson Пон Юни 24, 2013 11:25 am

Джош беше подпрял глава на ръката си, опитвайки се да остане съсредоточен. Що за наказание беше днешната младеж? Толкова ли не можеха да научат пет урока за толкова време? Защо чакаха последния момент, идваха без да знаят нищо и накрая искаха втори шанс? Не, той нямаше да им даде втори шанс. Половината му ученички идваха с къси поли, защото мислеха, че така ще им пише заветната тройка? О, не! Този номер е минаваше при него, не и при него. Фокусира се върху Елеонора и поклати глава.
- Колко скъсах преди Вас, че ме молите за втори шанс? - попита уморено той.
Не беше очаквал да попадне на толкова мързеливи студенти, ядосваше се, че не обичаха руския като него. Не им пукаше за майчиния им език, камо ли за някой чужд. Той се намръщи и вдигна ръка, за да я отпрати. Вече нямаше сили да прощава, беше разочарован. След секунда до него доприпка друга млада госпожица. Щом я видя му дойде да се отпусне върху голямото си бюро и да се откаже от живота. Очакваше да я гледа в гърдите ли с това голямо деколте? Руснакът спря ясните си очи върху нейните и това я смути. След пет минутки я отпрати с двойка. Денят започваше повече от прекрасно, не искаше да си представи какво ще бъде през сесията, а всички тук се явяваха за освобождаване.
Изминаха още няколко тягостни минути, които му се сториха като часове. Накрая всичко приключи с много двойки, една четворка и пет тройки и то само на момчета. Сега щяха да тръгнат слухове, че е гей и че мрази жените. Врътна очи и се изправи, докато останалите си тръгваха с подвити опашки. Събра листовете си и протокола, а щом вдигна глава видя Елеонора да върви последна към вратата. Спря я и заобиколи бюрото си, като седна накрая и скръсти ръце. Девойката изглеждаше повече от уплашена и приличаше на сърна, но той само повдигна вежда и никак не смекчи погледа си. Сините му очи бяха все така ледени, като заледената пустош в Сибир.
- Знам, че учиш. Справяш се в часовете, но няма как да ти дам шанс и да ти пиша висока оценка, ако блокираш по време на изпита. Направя ли компромис всички ще ме обвинят, а не мога да си позволя хора, които не знаят нищо и не се стараят да минат. - говореше спокойно, но някак незаинтересовано той.
Не обичаше да се обяснява на студентите си, но знаеше, че Елеонора се старае и не искаше да убива всякакво желание у нея.
- Това е само за освобождаване, има още един изпит преди сесията. Просто се опитай да не се притесняваш.
Повдигна рамена и се усмихна, като я изгледа въпросително. Това бе колеж, на преподавателите не трябваше да им пука за студентите. Това бе разликата с училище, тук имаше точно определени контролни и изпити, провалиш ли се отиваш на поправка.

by Nora♣ Пон Юни 24, 2013 8:59 pm

Как да се успокои и да се фокусира, когато от всякъде някой искаше нещо от нея. Майка ѝ искаше тя да намали контактите с баща си и аналогично, той направи същото. Деканът я беше извикал лично в кабинета си, за да ѝ съобщи ужасяващата я новина, че визата ѝ изтича и ще трябва или да я поднови или ако забрави, стипендията ѝ да бъде спряна. И понеже двамата ѝ одители - най-обикновени учители не можеха да си позволят да плащат нейното обучение, новина за възможността да спрат нейните средстава я постави на място и я приземи стремглаво.

- И все пак това е двойка, за която не може да се направи нищо. - Елеонора потрака с ноктите си по папката и въздъхна, прехвърляйки тежестта си на другия си крак. Усети как джобът ѝ олеква и отвратителното чувство, че ще я изхвърлят от колежа я загъделичка по вътрешността на гърлото ѝ. Тя преглътна тежко, разклати глава и погледна ясните очи на Хендерсън, който сега я гледаше с неразбирателство. - Разбирате ли... най-вероятно не ви пука, но заради факта, че визата ми изтича и има вероятност да бъда депортирана, не мога да се съсредоточа върху творителен падеж.

Усети как тялото ѝ се изпъва като струна, как агресията я обзема отвътре и отвън и как искаше да си тръгне, да изчезне, да върне времето назад и да... направи какво?

Да изчезне? Къде ще отиде?

Да си поднови визата? Откъде ще намери такива пари?

Да се върне в Италия и да загърби мечтания живот? И това нямаше да стане.

Момичето се сепна, когато усети топлата ръка на професор на рамото си. Този път то не беше приканващо, а успокояващо. Явно той не бе чак толкова зле.
- Вие сте руснак, нали? Как изобщо свикнахте с тази суматоха?
Тя се отпусна отчаяно на чина и вдигна синия си поглед към Хендерсън.

//off-topic: извинявай, че са кратки и постни, отдавна не съм писала и се опитвам да вляза пак в ритъм ^^

by Josh Henderson Сря Юни 26, 2013 6:19 pm

Проклетите американски правила го дразнеха, само съсипваха живота на студентите с глупавите им визи. Сякаш на някой му пукаше дали ще живее тук или не. Трябваше да разкарат всички мексиканци с ниско IQ, а не обещаващите студенти, които искаха да научат нещо. Джош поклати глава и се оттласна от бюрото като се приближи до Елеонора. Беше му симпатична, всъщност харесваше всички студенти, които показваха някакво признание към работата му, показвайки, че учат и се стараят.
Той сложи ръка на рамото на девойката, а със свободната си докосна брадичката си, като остана замислен за няколко секунди.
- Мога да напиша препоръка, така няма как да те изгонят. Ще ти дадат време докато си оправиш документите. - каза сериозно Хендерсън. - Но трябва да се постараеш за отлична оценка на изпита в сесията.
Отдръпна дланта си и отново отиде до бюрото, като събра останалите листове и ги набута при лаптопа си в чантата. След това вдигна глава и спря сините си очи върху червенокоската. Облиза устни, за да ги навлажни, тъй като бяха изсъхнали.
- Да, руснак съм. Свикнах трудно, защото много обичам Русия. - отговори той някак отнесено.
Мислите му се върнаха много назад. Спомни си за сиропиталището и другите деца, за осиновителите си и милото им държание. Как му разказваха за Ню Йорк, как скоро ще намери нови приятели и ще се махнат от Москва. Той обаче не искаше, искаше да остане в родния си град, но не зависеше от него. След това заминаха и се сблъска с американците, които смяташе за далеч по-глупави от него. Имаха всичко на готово и затъпяваха, а той не търпеше такива неща и въпреки всичко се беше омъжил за американка. Тръсна глава, за да прогони спомените и се усмихна на Елеонора.
- И ти ще се справиш силно момиче си. Но не ми каза дали искаш препоръка.
Предполагаше, че девойката не желае да се върне в Италия, въпреки че самият той предпочиташе красотата на Европа.

by Nora♣ Сря Юни 26, 2013 7:20 pm

Не знаеше какво ѝ става днес. Или беше толкова изморена, че някой би казал, че е някаква много дребна мечка, изпаднала в зимен сън по средата на годината, или беше пълна с енергия, която не можеше да съсредоточи към нищо освен към частта от мозъка ѝ, която я караше да се ядосвва от най-малкото. Цялата тази злоба изтичаше като масло от стара кола, не можеше да се спре, а това бе толкова непривично за нея. Вярно, бе прекалено самостоятелна, за да позволява на някой си -който и да е- да си игра с нервите ѝ, но днес сякаш се бе събудила в паралелна вселена, където света е същата, но тя сякаш е с краката наобратно. Чувстваше се непозната, не на място и толкова сконфузно, че дори и поредното докосване на професора по рамото ѝ я изкара извън нерви, накара я да настръхне, а тя самата едвам се спираше да не се разтресе от странната енергия, която бе препълнила мъничкото ѝ тяло и молеше за изход.
- Никой не ви иска препоръките! - Изрева тя, макар че лицето ѝ бе толкова спокойно. Мразеше някой да я съжалява - не беше болна, не беше гладна, не! Не беше никому никаква, че да има нужда от нечие съжаление, сякаш то щеше да направи всичко по-хубаво и щеше да поправи нещата. Една препоръка нищо нямаше да направи, защото в края на краищата тя все пак ще трябва да подновява документи, а никого не искаше да се занимава с такава бумащина, която я очакваше нея, нито пък имаше толкова пари в момента.
Беше почти на двайсет години и отдавна се бе отлъчила от мама и татко. Не искаше техните подаяния. Издържаше се сама - със стипендията и ако трябва да бъдем честни - не искаше и парите на майка си, но се налагаше, защото нямаше друг доход.
Доста скучен беше нейния живот, но сега тя кипеше от живец и щеше да става по-интересно и по-интересно.
- Никой не ви е карал да ме съжалявате, нацупен шовинист такъв! - не знаеше откъде идва всичко това, но време беше чашата да прелее.
Мъжът срещу нея я погледна първо стреснато, после спокойно. Приближи се бавно, едва ли не със миши крачки и обгърна ръцете ѝ със своите, разтрисайки я хубаво, за да може Нора да се успокои и да влезе в релси.
Нима получаваше нервна криза?! Откакто техните се бяха развели не бе получавала една такава. Е, изглежда двойката по руски беше върха на сладоледа, последната капка.
- Не ме пипайте. - изсъска тя и го удари с дланта си. Той се дръпна като попарен и прехапа устни, сякаш да успокои себе си.
Как ли изглеждаха отстрани? Най-вероятно комично. Прекалено комично.

//леко кратичко е, извинявай ;д

by Josh Henderson Нед Юни 30, 2013 9:11 pm

Какво й ставаше? Той просто й предлагаше помощ. Получеше ли препоръка то някой преподавател нямаха право да я върнат в страната й до края на следващия семестър. Толкова ли не познаваше правилата и не мислеше за себе си и това, което искаше, че слушаше гордостта си? Той нямаше намерение да използва срещу нея тази малка услуга. Какво толкова бе родил мозъка й? Конспирация? Твърде възможно. Сините му очи я изгледаха сърдито, даже леко обидено. Не си позволяваше да показва милост към студентите си, Елеонора трябваше да е поласкана, а вместо това тя се държеше като разглезена малка госпожица, която не гледа собствения си интерес. Мъжът въздъхна и облиза изсъхналите си устни. Що за хора беше днешната младеж? Не си спомняше да се е държал така с някой от преподавателите, които му показваха уважение. Да, правеше черен живота на тези, коит го мразеха, но да получи такова отношение?
Джош вдигна ръце и поклати глава. Явно нямаше да се разбере лесно с тази госпожица. Като всяка жена и тя не знаеше какво иска. Беше готова да се разреве, че ще я върнат в Италия, но ако преподавателят й предложеше помощ веднага вдигаше скандал. Руснакът се намръщи и взе чантата от бюрото си, а след това я подмина с мисълта да я остави да се тръшка като малко дете, накрая щеше да спре и щеше да опита да поднови визата й. Богаташчетата дори нямаха визи, те бяха като помазани в този колеж, но това бе друга тема на размисъл.
- Шовинист? - все пак попита Хендерсън,
Беше се спрял точно на вратата, а на лицето му се появи подигравателна усмивка. Ех, младите бяха толкова повърхностни и някак не разбираха живота. Мислеха, че разбират всичко, а не беше така.
- Добре, успех тогава! Сигурен съм, че в Италия има достатъчно добри университети.
Усмихна се злорадо, като показа злобната си природа и дори си позволи да вдигне ръка, за да поздрави като войник студентката си. Искаше да я захапе с още нещо, но просто не му хрумваше идея. Тогава се сети.
- Мислех Ви за по-интелигентна, Елеонора. Явно съм се лъжел. - промълви тихо той. Знаеше, че ще го чуе. - Моят предмет е основен в програмата, а ако не го изкарате в сесията бързо ще се върнете в родината дори и да получите виза.
Погледът му подсказваше, че поискаше ли можеше да я скъса и да направи животът й още по-тежък.

by Sponsored content

Кабинетът по руски език.

Кабинетът по руски език.

Re: Кабинетът по руски език.

Re: Кабинетът по руски език.

Re: Кабинетът по руски език.

Re: Кабинетът по руски език.

Re: Кабинетът по руски език.

Re: Кабинетът по руски език.

Re: Кабинетът по руски език.