Никол Милан,

by Никол. Нед Юни 23, 2013 6:52 pm

Nina Agdal

Никол Нико Милан | 19 II курс | член в клуба по фотография

Превърташе бързо снимките от професионалния фотоапарат, който едва за две седмици се бе напълнил с около две хиляди снимки, заемайки цялата му памет. Беше го получила по повод петнадесетия си рожден ден от техните, понеже искаха да я предразположат с техниките, понеже виждаха желанието към фотогрфията. Подбираше изключително внимателно, тази, на която спре за повече от пет секунди, щеше да бъде обработена и качена в блога; всичко друго щеше да запази в "Everything"- папка, в компютъра и с най-много снимки, от всички нейни сериозни фотосесии или снимки направени на момента.
- Никол.- приятен женски глас се провикна на няколко пъти. Явно бе важно след като чу името си неведнъж. Деляха я двадесет снимки от последната, реши просто да прекъсне, слизайки долу при родителите си.
- Дано е нещо наистина важно, понеже прекъснахте важен момент, в който измислях следващия си шедьовър.- говореше спокойно, докато слизаше по стълбите. Странно, никаква реакция от техните. По принцип винаги допълваха шегите и, или избухваха заедно в смях, а сега просто мълчаха. След като вече се озова в стаята седна на принедлежащия за нея стол, срещу родителите и. Лиза бе майката, най-добра приятелка, която може лесно да влезе в положението ти, давайки ти съвет, оправайки всяка една малка бъркотия. Паоло бе бащата, най-добрия приятел, който бе строг към дъщеря си, учеше я, че за да получиш нещо, първо трябва да дадеш. Бяха адски различни личности, според Никол единственото по което си приличаха е чувството им за хумор. Все пак гледаше над тях като най-прекрасните родители, на които винаги можеше да разчита.
- Никол налага се да напуснем Барселона.- след минутно нервно мълчание баща и с строг тон каза най-важното. В погледа и гласа му се четеше, че не приема възражения.- След две седмици към Аржентина.- отговори на два от въпросите и, които се въртяха в мислите и, докато премигваше, уверявайки се че не сънува. Не искаше да казва каквото и да било, нямаше намерение да изразява как се чувства, защото родителите и много добре знаеха, че Барселона ще и липсва и куп други неща, които осъзнаваха, но въпреки това бяха решени да заминат.
- Да, защото се налага. Разбирам.- недоволството и тъгата можеха да се усетя от километри. Кимна, в знак на съгласие, макар че ги винеше и ругаеше тихото гласче в главата и.
Както обикновено дните минаваха адски бързо. С изминалото време осъзнаваше, че не само тя се лишава от адски много неща с напускането на Испания, дори след като се бе замислила по-обстойно над решението на родителите си, разбра, че те оставят абсолютно всичко, все пак това е родния им дом, а този на Никол едва сега започваше.
"My pride, my ego, my needs and my selfish ways."- ръката и правеше красиви линии, изписвайки с чист ръкописен шрифт заглавието на следващата част от дневника си, над шарените буквички, които шареха по редовете. За миг пусна черния химикал, който принадлежеше на тъмно лилавата тетрадка и върза сръчно и набързо дългата си коса.
"Характера и? На пръв поглед изглежда мила и невинна. Жалко, че характера и е толкова ограничен от положителни черти. Лена не ми се сърди, но знаеш, че си сложна и дразнеща личност.
Способна е да провежда нормални разговори с непознати- дружелюбна и общителна. Оптимистка. Тя е един от малкото индивиди, които ценят красивото и забелязват малките детайли. Никога не лъже. Има богат речник, което също е хубаво, понеже успява достойно да се защити, когато и е нужно.
"черен списък"
Доверчива. Егоистка. Ревнива. Чувствителна. Не може да пази тайни. Винаги казва, каквото мисли. Лесно прощава. Иска прекалено много от хората... Преценява хората от пръв поглед. Все още не може да се справя с проблемите си.

* ще ми липсваш.

- Камелия."
Автоматично препрочиташе всичко по няколко пъти, запомняйки наизуст всяка една дума, която сглобяваше толкова лесно изреченията. Усмихна се доволна, че имаше спомен от първата и най-добра приятелка, която трудно можеше да бъде заменена. Прибра тетрадката и химикалката в чантата си, огледа празната стая, представяйки си как всъщност изглежда с подредените мебели, преди те да бяха изнесени, отпътувайки към новия им дом в Аржентина. Излезе усмихната от стаята, готова за новите преживявания в Буенос Айрес.

Лесно обикна Аржентина, понеже и тя си имаше своите забележителности. Липсваха и много неща и хора, но сякаш слънчевата държава, заедно с родителите и успя да я накара да не тъжи по Барселона. Важна част от живота и в столицата е започването на нейн свой бизнес. Правеше фотосесии на непознати, които се свързваха с нея в интернет, след като бяха очаровани от нещата в блога и. Беше адски забавно, понеже тя всъщност правеше, това, което и доставя удоволствие, в същото време се сприятеляваше с нови хора и се изхранваше сама, както баща и искаше. Измежду всичките фалшиви лица бе открил свой най-добър пряител и то още в първите месеци след преместването- Кристиан, който впоследствие се оказа първата и любов, макар несподелена. Трите години бързо минаха, знаеше къде ще учи; колежа не бе в Аржентина. Маями, мечта от петгодишна, сега дори можеше да живее там. Разделите с градовете и бяха мъчителни, но този път бе подготвена.
Отново се намираше в празна самотна стая, четейки други редове от дневника, който междодругото свършваше.
"Всички очаквахме новата ученичка. Закъсняваше. Прекъсна часа, оправдавайки се с това, че не е успяла да намери стаята, поради странната им номерация. Засмях се, привличайки и погледа, за да мога да я огледам по-добре. Изразителен дълбок нежен поглед. Обужавам да се взирам в очите и, толкова замайващи, заради чисто кафевите и като кадифе очи. Косата и бе доста тъмна, но с времето от слънцето се изсветли, придобивайки руси оттенъци. На допир е адски нежна, винаги мирише на нар, от шампоана, който дори аз исках да изпробвам. Това ми бе достатъчно, за да докажа, че не се съди книга по корица. Ново запознанство, което а отрицателно време се превърна в нещо толкова голямо.

* всичко най-хубаво, красавице.

- Кристиан."
Набързо прочете и неговия спомен, който оставаше завинаги в сърцето и. Усмивка на празната стая и ново пътешествие.

* ако може оставете името само на Никол. (с точка)

by **Alexa L. Daniels** Нед Юни 23, 2013 7:35 pm

Добре дошла, забавлявай се!

Никол Милан,

Никол Милан,

Re: Никол Милан,