Chace Parker

by Chace Parker Чет Юни 20, 2013 1:34 pm

Chace Parker Tumblr_mnimohI2vr1qef5qno6_250

Chace Parker | 21 years | Basketball player | FC: Andrew Cooper

"Събуждаш се една сутрин, откривайки, че не знаеш кой си. Оглеждаш всичко около себе си, откривайки, че се намираш в коренно различна обстановка, където бялото е обхванало всичко. Лицата около теб изглеждат измъчени, наблюдават те мълчаливо със съжаление. Подсмихват се леко, когато те виждат, че си отворил очи. Опитваш се да се изправиш, но всичко, което постигаш е да усетиш нечовешката болка в цялото си тяло. Не можеш да помръднеш дори пръста си, сякаш хиляди игли се забиват на едно място. Поемаш си отново въздух, стискаш зъби и правиш нов опит, миг преди някакъв мъж да те помоли да не ставаш. Гледаш го, а сякаш не виждаш, плашиш се, питайки себе си кой е той."

Чейс отвори рязко хладилника, вадейки още лед. Наля си отново завидно количество уиски, макар и координацията в движенията му вече да бяха почти блокирали. Усещаше погледа на майка си, която почти се бе поболяла от мъка. Виждаше в очите й презрение, болка. Отричаше, но той я познаваше прекалено добре. Не можеше да сбърка това изражение, беше го видял още от първия ден в болницата. Той самият се ненавиждаше, искаше толкова много всичко да свърши. Чувстваше се виновен, извършил непоправим грях. Ако не се бе съгласил да излезе, ако не се бе появил в дискотеката .. Нямаше да се напие, а след това да седне на шофьорското място. Нямаше да кара като обезумял, нито да минава на червено, като глупав 18 годишен тинейджър. Щеше да види онази кола, миг преди да се удари в нея.

"Не е твоя вината."

Тих глас шептеше до ухото му, прегръщайки го нежно през раменете. Черния му костюм бе напоен със сълзите на всички онези, които се появиха на погребението. Той нямаше сили да излезе от стаята, но не можеше да остане там. Не искаше да я пусне, не можеше да позволи да я погребат. И в тези мигове, точно при тези мисли, съзнанието му напевно се обаждаше, напомняйки му, че той самият бе виновен за това. Давеше мъката си в алкохол, забравяше за миг, а след това истината отново се връщаше и го смазваше.

Звука от подскачащата топка бе единствения на баскетболното игрище. Дъжда тихо ромолеше, докосвайки земята с нежни стъпки. Докосваше и тялото на младото момче, което не спираше за да си почине, разпростираше до край възможностите си. Не знаеше от колко време е там, отдавна слънцето се бе скрило, давайки път на своята приятелка луната. Дрехите му бяха напълно напоени, прилепнали по тялото му. Но не го интересуваше друго освен тръпката, която изпитваше. Онази тръпка, която се появяваше всеки път, щом поемаше топката в ръцете си.

Години след катастрофата, където бе загинала сестра му, а той все още не можеше да си прости за това. Някога беше от онези хора, чиято усмивка никога не слизаше от лицето. Умееше да се забавлява, винаги намираше позитивната страна на всичко. Подминаваше проблемите с лекота, дори ако се налагаше и да бъде хладнокръвен. Но след нещастните събития, нещо в него се пречупило. Ъгълчетата на устните му рядко трепвали в някакво подобие на усмивка. Затворил се до толкова, че не позволявал дори приятел да го доближи. Минало доста време, преди отново да почувства нещо, каквото и да било. Но се превърнал в студен, безскрупулен човек. Точно такъв, какъвто най-много би се мразил преди това. Обвиняваше се, чувстваше се като най-долното същество на земята. Знаеше, че връщане назад няма, но отново и отново си напомняше случилото се. Не можеше да погледне семейството си в очите, за това и реши да избяга, далеч от всичко, далеч от Англия.

by **Courteney Sparks** Чет Юни 20, 2013 5:54 pm

Пишеш прекрасно, но имам една забележка - добави още няколко реда, защото си описал една история, но не си отбелязал почти нищо за характера на героя. Не мога да кажа, че разбрах какъв по характер е той точно.

by Chace Parker Пет Юни 21, 2013 10:12 am

Добавих още няколко реда : ))

by **Courteney Sparks** Пет Юни 21, 2013 5:34 pm

Добре. Одобрен (:

by Sponsored content

Chace Parker

Chace Parker

Re: Chace Parker

Re: Chace Parker

Re: Chace Parker

Re: Chace Parker