Courteney Sparks

by **Courteney Sparks** Вто Юни 18, 2013 8:41 pm

Courteney Andrii Sparks

Кортни Андрий Спаркс

Беше твърде сладостен момент. Онзи, за когото си тръпнал през миналите… милиони години, онзи, за когото си давал всяка част от живота си, онзи, за чието постигане си губил толкова шансове, наранявал толкова хора и си губил всяка частичка доброта.
А Кортни беше загубила твърде много, беше жертвала всичко ценно за нея, за да може да се наслади за няколко ценни минутки на жалката картина, изписала се пред нея. С изящната си и някак величествена осанка тя стоеше на празен път, който беше пропит от тишината наоколо, която сякаш траеше цяла вечност. Прашният въздух, с който й се изпълваха дробовете, прахта, която се озаряваше под жарките лъчи на лятното Слънце. Обстановката беше измъчена, а напрежението, гнева и омразата се усещаха далеч повече от жарките лъчи, лъчите, с които Южна Африка беше винаги облята. Сякаш там, точно там, време нямаше, сякаш имаха цялата вечност плюс един ден.
А единственото диво, бушуващо и живо нещо на километри разстояние бяха очите на Кортни – онези сиво-сини очи и нейният змийски, студен и безчувствен поглед, който беше винаги характерен за младата девойка сякаш разсипваше цялата картина, която беше потънала в мъртвите сенки.
Кортни не спираше да гледа към фигурата, която се беше сгърчила в краката й. Беше на мъж, който имаше красиви и дълбоки черти на лицето си. Сбръчканото му лице беше озарено от множество сълзи, а тихият и умолителен стон, който издаваше беше единственото трептение на въздуха. Той сякаш се молеше истински и страстно – както никога преди през живота му. Името му – Андрий Бернт.
Личеше му, че беше руснак по светлата му кожа, която контрастираше с тази на Кортни – дъщеря му. Честно казано, сякаш кожата на момичето издаваше онази въглена, черна душа, която имаше, но въпреки всичко малко хора виждаха и топлата страна от нея – онази топлата, сладка като шоколад добра страна от Кортни. Не, не си лечеше, че госпожица Спаркс имаше доста здрави руски корени. Единственото й такова наследство, за което тя се благодареше много бяха сините очи – които преливаха в прекрасни съчетания със студено сиво. Но благодарение, че майка й беше истинска мексиканка, божествено очарователна при това, Кортни беше наследила шоколадовият си тен, високата 185 сантиметровата си фигура и прекрасната си фигура на богиня.
- Ти си точно като майка ти.. точно затова я мразех. – след като Андрий мърмореше, молеше се и кълнеше на руски и то съвсем тихо и незабележимо, сега беше придобил смелостта, която принципно притежаваше той и реши, че беше време да прояви мъжка гордост и да спре да лежи в краката на дъщеря си. – Кажи.. от колко време ме преследваш? От колко време си мечтаеш да страдам и да чезна от болка в краката ти? Преследваш целта си, точно като майка си и си неземно и безгранично упорита. Ти си най-невъзможното същество, което съм познавал през живота си. А повярвай ми, през целия си живот, който прекарах като странстващ и престъпник, съм срещал адски много хора. Точно затова мразя и теб толкова много колкото майка ти.
Чу се скръцване на зъби и зверски плесник. Сълзите на Андрий се застичаха с нова сила.
- Насилие? Така ли? Ти си невъзможна за опитомяване, с характер на бясна неандерталка. От малка постигаш всичко, което поискаш. Което, да, е една прекрасна черта, но ти си безчувствена и не се спираш пред нищо, не обичаш никой, гледаш само себе си и си ужасно буйна и твърдоглава, както и изключително надменна. Затова, скъпа моя, ти ще останеш до края на живота си единствено и само с брат си, защото той е единственият, който е дарен с дарбата да те понася.
Тези думи се изстреляха право в сърцето на Кортни. На нея не й беше тъжно, нито изпитваше съжаление и знаеше, че баща й беше прав – тя беше точно такава каквато той я описа. Сълзи потекоха румените й, зачервени от слънцето бузи, минаха покрай чипооформеният й перфектен нос, но накрая се изгубиха някъде сред червилото й, което беше нанесено с перфектна точност по бухналите й и големи устни. Но това не бяха сълзи от мъка – тя не беше плакала от мъка, никога. Освен един път, когато майка й издъхна в ръцете на Кортни, измъчена от непростимите ръце на рака. Това беше преди 4 години и оттогава Кортни се бе заклела и пред себе си, че ще намери баща си и ще го накара да си плати. Тя бавно се наведе все по-близо до Андрий, а цялата тя излъчваше невероятната гняв, която се палеше в тялото й. Спря се едва когато бяха на едва сантиметри разстояние и проговори бавно, тягостно и бясно, както правеше винаги, когато беше ядосана. А този път беше направо горски огън.
- Не си позволявай да ми даваш уроци как да живея. Не си в правото си, човек, който е бягал през всичките тези години от дъщеря си. Човек, който е причинявал такава неистова болка на семейството си. Знаеш ли как ми мина целият живот… от самото ми раждане, 15 ноември – в онзи ноемврийско-зимен студ до тази жар, на която седим в момента. Признай си – от самото начало не си искал второ дете, особено факта, че мразиш момичета. Прокълнал си целия ми живот, дори в детството. Заради кого съм научена да мразя? Заради ТЕБ. Защото не вярвам на хора, защото собственият ми баща ми е причинявал повече злини отколкото може и най-големият ми враг изобщо. Баща ми, който тормозеше, биеше и третираше като гнусни насекоми собственото си семейство, собствените си деца. Който прогони всякакво желание на покойната ми майка да живее и да се бори. Когато майка ми легна на легло, което беше преди 10 години, аз си обещах, че няма да ти го простя и ще си го върна. Тогава бях на 11. А ти си такава гнусна мижитурка, че пропадна толкова ниско и се уплаши дори от осемнадесет годишната си дъщеря. – тя се доближи дори по-близко до него, гледайки го с най-студеното и каменно презрение, което е чувствала някога – ти си гнусна мишка, която сега дори няма доблестта да се признае за виновен, да се извини.. Гний в ада.
Тя се изплю в лицето му по най-гнусния и помиярски начин, като каруцар. Такъв начин, който по никакви рамки не се вписваше при това тяло, това лице и онези светло кестеняви перфектни къдрици, които в момента обрамчваха лицето й, което беше изкривено от бяс и омраза. То сякаш беше изгубило прекрасните и женствени черти, които Кортни притежаваше. За жалост, имаше и моменти в които Кортни, която държеше винаги да е перфектна и наистина жена, да прояви грубите си, мъжки нотки на характера си. Тя се изправи, погледна за последно към него и я завладя неистовото чувство да извади очите му с високите си токчета за… да кажем доста пари. Да, защото сега, за щастие, майка й беше завещала някакво тайно богатство, за което госпожица Спаркс не знаеше до смъртта на майка й, което сега управляваше Алексей Спаркс – 29 годишен младеж, който беше най-близкият човек за Кортни и с когото тя делеше едно жилище откакто се помнеше.
И все пак – тя го направи. Успя да открие Андрий, дори да се налагаше да отиде на другия край на Земята – в Африка. Тя го погледна за последен път и се завъртя. Бавно се отдалечаваше с онази славна крачка, с която имаше навика да ходи, а острата й брадичка – както винаги беше високо вдигната и така трябваше да остане.
Време беше да се завърне в къщи, в Маями. Чу шум зад себе си, обърна се с ловки движения и през погледа й премина картината как баща й поема последната си глътка въздух преди да последва съдбата си в други измерения – старите му кокали не издържаха.