След два дни, Маями.

Погледнах за пореден път часовникът си, знаех прекалено добре, че закъснявам, но всичко изведнъж ми се струпа на главата. Гледах да съм възможно най-бърза, но дори така имах чувството, че се движа бавно. В крайна сметка реших да не си давам прекалено много зор, Джулиет беше абсолютно наясно, как се оправям аз и точно колко закъснява, така че би трябвало да не ми се сърди много, ако успея да закъснея само с петнайсетина-двайсе минути.
След не много време, бях напълно готова и тъкмо тръгвах, когато на вратата се позвъни, а когато отворих някакъв куриер ми даде две писма в бели пликове, едното адресирано до мен, а другото до братовчедка ми. Взех ги набързо и излязох, като си бях наумила, че ще прочета съдържанието на моето, докато пътувах към уговореното място. Хванах си такси и след като казах адреса, отворих моят плик. Не можех да определя точно какво настроение предизвикват в мен няколко реда вътре. В първият момент се развеселих, че лудата лелка пак е забърсала някой глупак и го е убедила да се ожени за нея, но от друга страна организирането на сватбата май ми идваше малко в повече. Или всъщност идваше ми наистина повече. Убедена съм обаче, че възлага това на нас, защото вече предполагах какво пише и в другия плик, просто защото на нея самата и е омръзнало да организира сватба след сватба.
Докато мислех за лудата ни съседка и нейната поредна сватба, дори не съм сигурна, че ще е последна, бях стигнала до заведението, където трябваше да се срещна с Джулиет. Платих набързо на таксиметровия шофьор и се тръгнах към масата, на която вече забелязвах, че седи тя. на лицето ми изгря огромна усмивка и когато седнах и й подадох плика вече имах точното оправдание, защо съм закъсняла. Преди обаче да започна да говоря изчаках да прочете няколкото реда написани вътре. Реакцията на братовчедка ми беше безценна. Предполагам прилича на моята, просто мен нямаше кой да ме наблюдава отстрани и затова се радвам, че именно аз получих пликовете.
- Сега мисля, че разбираш защо закъснях, когато получих това и аз сигурно изглеждах, така както ти в момента и се налагаше да минат няколко минути, докато осъзная напълно какво се случва. - казах аз през смях. - Е, готова ли си за организирането на сватба? Кой знае може дори да ни разреши да сме и шаферки ?
В този момент ми беше наистина забавно. Силната ирония в гласът ми обаче се усещаше доста ясно, но не можехме да кажем на лудата жена не, защото щяхме да разбием сърцето й. Все пак тя ни смяташе за дъщерите, които никога не е имала и въпреки че изгарях от желание да и откажа и да заявя, че единственото, което най-много бих си причинила е да присъствам за малко на вече организираната сватба, аз и Джулиет знаехме напълно добре, че това не може да се случи.

Ясно беше, че и двете нямаха никакво желание да се занимават със сватбата на лудата съседка, но в крайна сметка беше нещо като поставяне пред свършен факт, защото бяха напълно наясно, че не могат да откажат. Най-силната надежда, която имах обаче е че ние сами ще правим всичко и тя ще стои на страна до момента, в който трябва да види крайния резултат. Определено аз и Джулиет щяхме да се правим доста по-добре от това, което тя би постигнала и освен сама да си избере роклята нищо друго не се изискваше от нея. 
когато сервитьорката се приближи си поръчах чокофредо, защото това беше първото нещо, което беше далеч от алкохолна напитка, но в същото време можеха и да освежат. След това се замислих за организацията, която очевидно щеше да е основна тема на разговора ни. Наистина, когато ставаше въпрос за сватба определено имаше много неща, които трябва да се свършат и точно за това имаше такива едни специални агенции към които повечето хора се обръщаха. Не случайно имаше хора, които си изкарваха хляба с това, но явно на точно тази луда жена не и се даваха излишни пари и си беше намерила страхотен алтернативен вариант.
- От къде да започнем? - повторих като ехо въпроса. - Може би от там да и звъннем и мило да и кажем, че не ни се занимава с поредната и безсмислена сватба.
Казах с леко повишен ентусизъм, което накара и двете ни да се разсмеем. Вместо  да се занимаваме с такива глупости трябваше да прекараме един прекрасен следобед и след като свърши цялата какафония с ученето трябваше да изкараме едно лудо лято. Сега обаче известна част от това се променяше, защото трябваше да се занимаваме с тази сватба.
- Сега сериозно може би първо трябва да уточни с какво точно ние трябва да се занимаваме. И като се замисля нещата не са никак малко, разбира се от това, което трябва да правим изключвам само роклята, защото просто и двете знаем, че не можем да си го причиним да изкараме цял ден с нея, за да изберем коя рокля би и седяла най-добре. - казах аз усмихнато. - Знаеш ли имам страшна идея, защо просто не наемем някоя сватбена агенция и това ще е нашият сватбен подарък, а на нея ще кажем, че ние сме организирали всичко. - казах аз, макар да имах голямото лошо чувство, че не можем да го направим.

Не знам защо, но братовчедка ми изглеждаше по-ентусиазирана, отколкото очаквах. Погледнато от друга страна, можеха наистина да се намерят плюсове на цялата тази работа. В крайна сметка напоследък и двете нямахме особено много време и не се виждахме никак честно, а организацията на една подобна нелепа сватба би била причина да прекараме повече време, правейки нещо, което повечето момичета обожават, а именно пазаруване. Щяхме да обсъдим всичко необходимо. Да уточним какво точно ще правим и след това щяхме да прекараме приятно време заедно, докато изпипаме всичко до последния детайл. Разбира се никъде не включвам Линда, защото тя нямаше да има нещо общо с тази сватба освен роклята и разбира се самото минаване под венчилото. И на двете ни беше ясно, че го е правила толкова много пъти, така че едва ли се вълнуваше за самото тържество, то по-скоро си беше чист панаир на суетата. Когато обаче Джулиет стигна до частта с това, че едната от двете трябва да говори с лудата леля, идваше момент, в който ще настъпи разногласие между нас. Всяка щеше да се опита да набута другата. Разбира се винаги можехме да направим конферентен разговор или просто да включим високоговорителя, но като имаше начин едната да се измъкне, защо беше нужно. В повечето случаи на мен се падаше тегавата част, но бях склонна да се примиря.
- Добре, добре. Аз ще съм тази, която ще звънне на онази луда, за да пита за всички подробности.- казах аз примирено, а братовчедка ми се усмихна щастливо. - Имаш късмет, че толкова лесно можеш да ме убедиш за такива неща.
Извадих телефона от чантата си и набрах номера на Линда, като през това време обмислях какво точно трябва да я питам, за да бъде разговорът възможно най-кратък. Щях да и задам ясни въпроси и се надявах на точни отговори. Телефонът даваше известно време свободно, а Джулиет се подсмихваше насреща ми, обаче очевидно късметът ми се усмихна, защото се включи гласова поща и въпреки че чух гласът на лудата жено то нямаше да ми се налага да разговарям с  нея, така че след сигнала просто записах съобщение.
След като завърших съобщението и оставих телефона си отдъхнах. Не можех да си представя какви глупости съм казала, но само се надявах да съм била ясна и да не ни се налага да разговаряме с нея. В крайна сметка, ако това се налага обаче аз винаги мога да не вдигна телефона и честта с разговора да се падне на лудата ми братовчедка. Усмихнах и се широко като погледнах към нея.
- В момента се чувствам най-голямата късметлийка, може би преди да започнем с всички тези глупости трябва да минем да пусна тото. - казах весело. Погледнах към нея и все още празната страница в тефтера й. Извадих моят собствен и една химикалка, за да сме сигурни, че и двете имаме всичко. - Мисля че е време да се захванем и да обмислим малко по- малко някой от нещата. Може би трябва да започнем с дребните неща, защото се съмнявам, че за тях ще има някакви изисквания. Като се замисля съмнявам да има някакви изисквания за какво и да е било, но при всички положение трябваше някак си да стигнем до списъка с гостите.

Гледайки я вече леко ентусиазирана, ентусиазмът в мен също започна да се пробужда. В крайна сметка това щеше да е страхотна причина да прекараме известно време заедно и да се забавляваме. Щяхме да разпуснем от всичко случващо се около нас и да се насладим на момента. Можехме просто да си представим, че организираме сватбата на някои много близки приятели и да се насладим. Погледнато реално нямаше да ни се налага да виждаме Линда до момента на самата сватба.
- Идеята наистина ми харесва. - казах аз. - Можем спокойно да използваме градината на някой ресторант. Просто ще я украсим в такива мотиви.
Беше права идеята за нещо като афтър парти беше точното нещо. Все пак не организирахме сватбата на годината, а пък  и след толкова много сватби беше време, Линда, да види нещо по-различно. Естествено ако настояваше за всички ритуали това спокойно можеше да бъде включено, но лично аз се надявах да пропуснем по-голямата част от тях и да спретнем една стегната церемония без излишни глупости.
- Да спокойно можем да се захванем с цветята и тортата. Може да заложим на по свежи и цветни цветя. Да бъде по-раздвижено а не строго официално. Ако пропуснем калиите и розите определено би изглеждало по жизнерадостно не мислиш ли? - и като човек се замисли белите калии носеха една официалност, която май нямаше да е нашата цел, а колкото до розите, те бяха възможно най-изтърканото цвете за такива случаи, така че съвсем спокойно можехме да минем и без тях. - Все си мисля, че лилиуми и орхидеи биха свършили чудесна работа. А колкото до поканите за тях трябва да изчакаме списъкът да ни бъде пратен, освен ако не изберем такива, които да трябва после сами да надпишем.
Май наистина нямаше да е толкова трудно, колкото ми се беше сторило в началото. Кой знае ако ни хареса, организирането на тази сватба, може с Джулиет да си направим фирма за организиране на събития. Очевидно  двете имахме идеи и те биха били доста добре приложени в едно такова занимание, но за това се изисква доста повече време, а покрай ученето и двете не разполагахме с кой знае колко свободно време.
- О, да със сигурност двете заедно ще нападнем магазините, защото нямам намерение да оставям на онази луда женица да избира тоалетите ни. - казах аз през смях. - Ако това се случи мога да се обзаложа, че бихме приличали на клоуни от цирка, вместо на момичета отиващи на сватба .