Cheryl Foster

Шерил гледаше полицая срещу нея с присвити очи. С всяка изминала секунда я обземаше още по-голяма досада и от нежните й устни се изтръгна въздишка. Докога щяха да я държат тук? Вече бяха минали 24 часа, бяха вписали поредната й поразия в досието, тогава какво повече чакаха? О, да. Сети се. Чакаха баща й, който за пореден път щеше да й каже колко се срамува от нея и как брат й успява да запълни празнината, която тя оставяше в сърцето и душата му. Все стари и банални думи, които вече не й правеха впечатление. От много време не й пукаше какво мисли за нея, всъщност от деня, в който го видя да изневерява на майка й. 
Девойката махна с длан пред лицето си, сякаш, за да прогони досадна муха и върна сините си очи върху белите коси на мъжът в униформа, който седеше зад бюрото. Облиза устните си и забарабани по дръжката на стола, на който седеше. Мъжът вдигна глава и я изгледа сърдито, като повдигна вежда, а тя сакаш нарочно продължи с дразнещият звук.
- Не сте ли се замисляли, че проваляте живота си, госпожице? - попита глухо той.
- Моля?
- Чухте ме, госпожице Фостър. Идвате за втори път този месец, Вие сте млада и красива. Защо съсипвате живота си? 
Шерил замръзна, като ръката й остана да виси във въздуха. Откога си позволяваха да я поправят някакви непознати? Гордостта й се обади и тя повдигна гордо глава. Животът си беше нейн. Тъкмо отвори уста да прекъсне тирадата, когато чу нещо, което я накара да замълчи.
- Дъщерята на брат ми беше наркоманка. Беше красива като Вас, но в последните си мигове живот приличаше на всичко друго, но не и на себе си. Беше в ужасна агония.
Младата жена остана замислена до мига, в който баща й не се появи и не стисна грубо лакътя й, за да я изведе от участъка.
Гореспоменатата случка се оказа последната капка в чашата на търпението на семейство Фостър и те решиха да направят нещо, което да вкара ум в празната глава на дъщеря им. Смятаха да я пратят в клиника, но брат й предложи по-добра и интересна идея, а тя бе да я запишат в колеж, в Маями. Когато нещо ти е забранено ти го искаш още по-силно, но ако я пуснеха на място, в което можеше да има всичко щеше да намери нещо друго забранено, нали?
Така Шерил Ан Фостър беше записана в колеж, във Флорида и на 20 години щеше да се прави на примерна колежанка, в страна, която не обичаше. Какво по-прекрасно от това? Само едно. Нямаше да вижда противните лица на близките си, тази мисъл я накара да стегне багажа и с първия полет да се озове в слънчев Маями, където да започне своят нов живот.
На пръв поглед нашата позната бе интересна личност. Имаше силен характер, но същевременно не можеше или не искаше да се пребори със зависимостите си. Беше хладнокръвна, дръзка и нахална. Манипулираше и бе такъв инат, че можеше да вбеси и най-спокойният характер. Беше арогантна до мозъка на костите си и поискаше ли нещо ставаше нейно по всякакъв начин. Поискаше ли някой мъж, той ставаше неин. Независимо от всичко, най-голямото й затъване бе връзката с женен мъж, от който бе забременяла преди три години и направила аборт. Шерил беше красива. Имаше дълга, катранено черна коса и небесно сини очи. Беше висока, имаше бяла като мляко кожа и прекрасният й вид й отваряше много врати. Познаваше целият лондонски елит и всички богаташчета като нея, с които се напиваше до забрава. Имаше няколко ареста, от който най-скандално се бе оказало задържането й, заради правене на секс на публично място, което бе станало публично достояние. 
Толкова дива и интересна беше нашата позната. От разглезена богаташка, която си мислеше, че светът е в краката си до аутсайдер сред съучениците си. И като за капак я бяха принудили да се запише в някакъв безсмислен и глупав кръжок, за да подобри успеха си.

Лик: Katie McGarth