Северният плаж

Гостите един по един си тръгваха и празненството постепенно приближаваше края си. По някое време Рок също стана да си тръгва. Взе си довиждане с останалите и излезе на улицата. Отвън прокара един два пъти пръсти през късата си черна коса, сресана на път в средата и тръгна пеш към плажа. Всъщност тръгна да се прибира, но просто пътят към дома му минаваше покрай плажа. В предвид на това, че не беше пил, ако не се броят кока-колите, спокойно би могъл да се прибере с мотора, само че въпросният в момента се намираше на поправка заради повреда в двигателя. А пък точно в момента нямаше такси.  Та момчето тръгна и някъде след около 20 или 25 минути стигна до плажа. Между другото бе облечен в бяла тениска, отпред с щампа на Чубака, къси, светло сини панталони и черни маратонки Puma. Вървеше си нашия герой, без много-много да бърза, когато напред първо по-скоро интуитивно почувства някого. А, секунди след това, когато луната се показа зад  облака видя самотната фигура. На Жена, ако се съдеше по дългата, руса коса. Момчето продължи към нея и наближавайки тя изведнъж наруши нощната тишина с думите, че й изглежда познат.
- Вие на мен също - отвърна той. Защото я беше мяркал някъде. После се сети.
- Виждал съм ви в квартала. Имаше предвид този, в който живееше - Midtown. И май в колежа.

Рок стоеше и мълчаливо се взираше в госпожата, или пък госпожицата, не знаеше кое е от двете. Настъпилата тишина бе нарушавана само от шума на непрестанно разбиващите се на пяна в брега океански вълни и от цигулките на  щурците. Понякога се чуваше и минаваща нанякъде по пътя кола. Колко точно продължи мълчанието между двамата преди дамата да го наруши, казвайки, че вероятно са се виждали на споменатите от него места и представяйки се след това? Минути. Но една ли, три ли, повече ли?
- Приятно ми е - лека усмивка разтегли устните на тъмнокосия юноша. - Аз пък съм Рок.
 В този момент му хрумна нещо.  И веднага реши да провери дали догадката му е правилна
- Елинор Бойд? - попита младежът. - Като новата учителка по английски?
 Нека отбележим, че все още не беше имал час при нея.

Докато чакаше отговора Рок клекна за няколко секунди и  и щом се изправи в ръката си имаше няколко плоски камъчета. Започна  едно след друго да ги мята във, а междувременно се опита поне малко да прецени събеседничката си. Все пак първото впечатление е много важно. Отделен въпрос е, че не винаги се оправдава. Неговото първо впечатление за нея беше че е: вглъбена, може би леко разсеяна, което понякога е едно и също и не много приказлива. Може би в час, защото наистина се оказа новата учителка по английски щеше да е друго.
 - Рок, да - потвърди момчето. - И не, не сте имали час с нас.
 Метна последното камъче.

Рок се беше загледал в морето. Звездите отразяваха светлината си в повърхността му, а движението на вълните ги караше да танцуват формирайки една изключително красива гледка. Лекият и топъл югозападен ветрец приятно галеше кожата и си играеше с косите. В главата на момчето взе да се заражда мисълта за едно нощно къпане.
 - На мен също - усмихна се той, премествайки поглед от цветната феерия и насочвайки го към учителката и поемайки ръката и' - Утре - отговори на зададения му въпрос, кога ще им бъде  първият урок  с нея. - Още първия час.
 - И като стана дума - продължи той след секунди - мислех да се топна набързо - пак се беше загледал през тези секунди във водата и отражението на звездите в нея, но това набързо може да се проточи, така че по-добре да се прибера и си легна. До утре
 Махна за довиждане на учителката и си тръгна