Дискотека "Galaxy"

Лятото.
Толкова жадувано от всеки един човек и чакано през останалите девет месеца, когато сезоните разменят ролите си. Но сякаш моментът, в който настъпи, всички започват да се оплакват. "Много е горещо", "Слънцето блести прекалено силно". Подобни изречения се чуваха прекалено често на територията на Маями само през последните четири дена. И не бяха лъжа. Температурите надскачаха повечето рекорди. Въздухът, примесен с влагата от океана, беше тежък и дишането на открито през следобедните часове бе почти невъзможно. По улиците на града не се срещаха толкова хора, колкото обикновено. Сякаш градът замираше през деня.
За сметка на вечерта.
Когато минеше девет, да, след девет всички излизаха навън. Потоците от разминаващи се хора по тротоарите препречваха движението на повечето пешеходци, колите по булевардите образуваха задръствания, а шумът на клаксони и викове на нервни шофьори бяха черешката на тортата в прекрасната ни напрегната картинка.
Алекса Даниелс завъртя ключа на входната врата на дома си, облечена в къса и прилепнала плъто по тялото й черна рокля, очертаваща всичките му извивки. Тръгна към малката уличка, водеща до централен булевард, а високите й обувки отброяваха ритмично всяка нейна крачка. Не след дълго се озова на едно до болка познато място - пред входа на една от най-изисканите дискотеки в града. Да, това е едно от предимствата да живееш в центъра - всичко е на пешеходно разстояние, дори като си на дванадесетсантиметров ток.
Напълно уверена, Лекси прекрачи прага на заведението. Огледа се. Все още нямаше толкова хора, което беше нейн плюс - имаше възможността да седне някъде. Празните места след десет бяха рядко срещано видение. Насочи погледа си към бара. Музиката кънтеше в ушите й, а цигареният дим започваше да я задушава. Опитваше се да откаже никотина във всякаквите му форми. И засега успяваше. Това може би беше едно от малкото си постъпки, с които се гордееше в последно време.
Седна на едно от черните столчета и мигновено барманът се появи с изкряща усмивка на лицето си. Лекси просто му се усмихна чаровно, поръчвайки си мохито, и впери поглед в десетките бутилки пред себе си. След малко момчето й подаде стъклената чаша, пълна с любимата напитка на госпожицата. Тя приближи устни до сламката, но изведнъж усети чуждо присъствие до себе си и небрежно погледна настрани. Не можеше да е истина.
Каква ирония на съдбата!
- Макс - отбеляза с равен глас, оглеждайки новодошлия от глава до пети. Все същият си беше. - Не очаквах да те видя тук - допълни тя и се усмихна доволно, отпивайки глътка от мохитото си.
Да, може би винаги беше хубаво да видиш стар познат случайно, в момент, когато не си очаквал. Или пък не? Те двамата имаха история и определено вечерта нямаше да се окаже толкова скучна, колкото Лекси предполагаше.

Максуел Райли се появи и сякаш вече той беше единственият, който Лекси можеше да фокусира в заведението. Вярно, че изобщо не очакваше да го види, но не остана разочарована. Май трябваше да отмени уговорката си с двете приятелки, с които щеше да идва. Той подметна една банкнота към бармана, плащайки мохитото на русокоската. Доста доволна, дяволита дори, усмивка се плъзна по розовите устни на Даниелс в момента, в който мъжът изрече цялото й име. Чакай малко, да не би да намекваше, че предните пъти не е била толкова очарователна? Не, едва ли. Просто се опитваше да бъде мил и пленяващ, както винаги. И някак, по необясними причини, винаги успяваше. Но каквото и да си говорим, едва ли в момента имаше жена в дискотеката, която би успяла да му устои. Със сините си очи и чаровната си усмивка, Максуел бе способен да омае всяка дама. Сега сигурно си мислите, че именно това се е случило и с Алекса, но не. При тях нещата бяха малко по-различни, затова и бяха интересни. Усещайки ръката му на облегалката на стола си, русокоската се подсмихна, увивайки кичур коса около показалеца си.
- Какво те води насам, Макс? Да не би да страдаш от липса на компания? - попита го с лека ирония в гласа си и направи изкуствена тъжна физиономия, сякаш влизайки му в положението.
Но тя се изпари само след няколко секунди, както и се предполагаше. Лекси обичаше да го дразни. Естествено, за разлика от повечето хора, с които се държеше леко злобно, с Максуел не влагаше абсолютно никакви лоши чувства, дори обратното. Провокираше го да избухне, предизвикваше го. Именно затова отношенията им бяха толкова интересни - винаги непредвидими, обръщащи се на сто и осемдесет градуса през цялото време.
Лекси хвърли поглед към чашата на Макс и забеляза вече почти липсващата течност, бе останало малко уиски в дъното на чашата.
- Ще пиеш ли още нещо или просто си дошъл да оглеждаш? - последва втори въпрос от страна на госпожица Даниелс.
Дали щеше да пречупи стереотипа и да му поръча питие? Може би, имайки предвид, че русокоската не си падаше по класиките.
- Още едно уиски за господина - чу се ясният звънък глас на момичето, а в същия момент стрелна небесносините си очи към Максуел и се усмихна лукаво, подавайки банкнота на бармана. В очите й бушуваха пламъчета, които чакаха да прерастнат в пожари.

Лекси Даниелс, както повечето хора я наричаха беше едно от онези момичета, които Максуел успя да омае, преди време, с невероятния си чар, красива усмивка и дълбоки сини очи. Но  още от момента, в който се запознаха и красавицата започна да се предава пред този, неустоим негов вроден талант, Райли знаеше, че каквато и връзка да се създаде между тях нещата щяха да бъдат сложни, пиперливи и опасни. Видя го тогава и го виждаше сега в сините и' очи, които отразяваха светлините.
Последно се бяха видели преди половин година на едно парти, започнаха с по едно- две питиета и така до н-тото питие, докато не се озоваха полуголи в апартамента на Максуел. Естествено вечерта им тогава не мина толкова спокойно, колкото може би някой би си помислил. Същата вечер Макс разбра, че Даниелс не е от най- кротките и мили момичета, обичаше да знае, че което е нейно е наистина нейно. И въпреки че с връзката им Максуел беше повече плътска, от колкото платоническа, това не и' попречи да му направи скандал и да излее мартинито си върху него, заради това, че е заговорил няколко момичета и им се е усмихнал. Е, може би малко повече от няколко, но такъв си беше той. Истински чаровник и  може би малко повече женкар от необходимото, а Лекси явно обичаше цялото му внимание да е насочено към нея, въпреки тези два факта. И успяваше да задържи вниманието му върху себе си. Едно излято питие успя само да го раздразни още повече и го накара да я иска още по- силно, докато наистина не я получи. Спомените от последната им среща само разшириха красивата усмивка на лицето му и я направиха още по дяволска и хитра.
- На мен да ми липсва компания!? Скъпа моля те, знаеш, че това трудно може да се случи- отвърна той, намигна и' и докосна внимателно брадичката и' с грубите си ръце сякаш е малко дете- Тази вечер просто реших да изляза някъде далеч от клуба.
Мъжът изобщо не усети как изпи на две глътки уискито си, докато се взираше в небесните и' очи,  докато не чу отново нежния глас на Лекси да му поръчва ново питие. Закачи я с игрив поглед и не възрази на почерпката. Явно красавицата бе решила да го напие и започна да работи по това.
- Ами ти? Не вярвам да си дошла сама- отпи продължителна глътка от новоналятото питие и запали една от скъпите си цигари- Но.. и да си дошла с някого ще трябва да измислиш някое оправдание, да пуснеш в действие красивите си сини очи и да му обясниш, че оставаш с мен. Защото нямам намерение да те оставям. - гъст облак цигарен дим излезе из под плътните му устни и белите му зъби отново откриха омайващата му усмивка.