Алеите

by **Alexa L. Daniels** Сря Юни 12, 2013 11:14 am

Големите ѝ сини очи гледаха с такова благововение малкото пластмасово пликче в ръцете ѝ, че човек би си казал, че е златно. Златно за душата, би казала тя в отговор на очакваните упреци на така "перфектните" ѝ връстници, които винаги следяха правилата, в центъра на живота им беше ученето и никога не бяха вкусвали уиски. Дали това беше, защото се правеха на примерни или, за да оправдават очакванията на родителите им, оставаше неясно. Но защо пропиляваха най-хубавите години в живота си, а именно колежа? Това бяха единствените моменти, когато можеш да правиш, каквото пожелаеш, без да ти пука за нищо, твърдеше напълно уверена в себе си Лекси. И може би до някъде беше права. Безгрижие. Мама и татко все още плащат за всичко, въпреки че си самостоятелен, което ти осигуряваше пълна свобода и до някъде безхаберие.
Беше началото на лятото; от тези времена, когато повечето колежани бяха заминали някъде на почивка и едва малцина оставаха в кампуса. Точно тогава ставаха най-запомнящите се неща. С цялото училище на разположение (и без много учители) младите правеха щури партита до зори и като цяло всеки си показваше магариите именно в този период. Александра се беше уговорила да се срещне заедно с още двама нейни приятели под розите на централните алеи. И именно натам се беше запътила. След отрицателно време се озова на една от по-закътаните пейки. Помните ли онова пликче? За две минути съдържанието му се бе изсипало върху едно малко листче и за една минута се превърна в умело свит джойн. Браво, госпожице Даниелс. На това ли ви научиха тази година - състезания по свиване? Русокоската с усмивка на лице започна да оглежда произведението си, а търпението ѝ се изчерпваше с всяка изминала секунда. Нервно гледаше часовника, не съзнавайки, че така времето минаваше по-бавно. Миризмата я пленяваше. Когато осъзна, че компанията ѝ най-вероятно ще се забави, Лекси извади розова запалка от джоба си и доближи цигарата към устните си. Запали я и след броени мигове усети дима, пълнещ белите й дробове. Моменти на блаженство.
Всичко хубаво свършва, нали? Внезапно момичето чу стъпки по съседната алея, която водеше до пейката, където се бе разположила Даниелс. Обърна се рязко (колкото и забавени да бяха рефлексите й) и съзря един от учителите.
"Мамка му" тихо изруга, сякаш на себе си. Най-учудващото беше, че преподавателят я беше чул... и се запъти към нея. Александра намери слънчевите си очила и си ги сложи, опитвайки се да прикрие следите от употребата на трева, а именно леко зачервените ѝ очи. В същия момент обаче усети непукизъм, преливащ от нея. Започна да не се интересува, че ще я хванат. Скри умело джойнта зад себе си (но напълно безсмислено, тъй като миризмата се усещаше от няколко метра). Фактът, че може би ще я накажат за внасяне на наркотици на територията на училището, не я безпокоеше. Знаеше, че все някак ще се измъкне. Единственото притеснение бяха родителите ѝ. След няколко минути учителят се приближи до Лекси и тя успя да го фокусира. Ха. Нямаше как да го сбърка. Това беше един от новите и по-млади преподаватели - Раян Смит.
- Здравейте, господин Смит - поздрави доста развеселена русокоската и впи погледа си в него.

by Ryan Smith Сря Юни 12, 2013 1:33 pm

-АРЕ,ТВА ЛИ НАЛИЧАШ ПАС ?!-викаше на момчета.-БАЛЕРИНИТЕ СА ПО БЪРЗИ!
Какво да прави...тея олигофрени явно живеех в дълбока илюзия ,ако иси мислеха ,че просто щяха да подичват през игрището.Раян Смит наиситна много им се ядосваше,но тов е защото бяха некадърни и на всичкото огоре искаха специално отношение.Кви сте вие ,бе?!С кво се го заслужили!Още имате мляко по устата ,а ще имате претенции ,че сте големи хора.Ха,жалки деца.
-ДЖОНСЪН,ДЖОНСЪН от ляво!!Следвай стратегията, момче!
Преди да си е издрал гърлото от врякане господин Смит ,си пое дълбоко въздух и трясна папката със скицираните ходове на футболисите.После се обърна и наду високо свирката.
-Край,заминавайте под душовете.Маркъс погрижи се за топките и екипите.
Раян грабна минералната си вода и уморено се отдалечи от игрището.Ох ,тази работа му причиняваше много стрес.Савмо като се сети ,че сега и шефката щеше да вика.Въобще не му се връщаше в учителската стая.Затова той сви наляво и вече вървеше по една от алеите около колежа.Може би щеше да пропусне русокоската ,но остарата миризма на трева и псувнята с кото го поздрави бързо го разубедиха и той вече вървеше към пейката.Всички безмислени усили които напарви момичето бяха...безмислени.Смит се досмихна злобничко,харесваше му да спипва студентите на местопрестъплението.
- Здравейте, господин Смит -поздрави ученичката.

Учителя подтисна още от злобните си усмивки докато гледаше надолу към нея.

-Добър ден ,госпожице Даниелс.-върна й поздрава той докато скръстваше ръцете пред силните си гърди.-Ще благоволите ли да свалите тези очила...не е възпитано.

-Слънцето грее силно,господине.-каза ученичката .

Господин Смит поклати глава в съгласие.

-Тогава бихте ли ми обяснили,защо носите трева в училище и си я пушите посредата на двора?Аз като бях колкото вас направо в класната си я пафках.

by **Alexa L. Daniels** Пет Юни 14, 2013 8:58 am

Добре, може би не очакваше точно такава реакция от страна на Раян. Беше сигурна, че няма да бъде наказана, но все пак се предполагаше поне няколко минути конско на тема "как може да се внасят наркотици на територията на училището", след това една-две заплахи и в крайна сметка Алекса отново щеше да мине между капките. Поне такъв беше така нареченият ритуал на спипването. Може би чиста случайност, или може би съдба, но тя беше попаднала на преподавател, който пропускаше тази част. След самопризнанието на Раян и лекия упрек, че не пуши в час, русокоската въздъхна с облекчение.
"Чак до такива крайности не съм стигала" помисли си наум Лекси, а по устните й се плъзна дяволита усмивка, разкриваща самодоволството, обзело ума й. Никога не я е било страх от учителите, от наказанията, още по-малко от директора, с когото заплашваха всеки провинил се.
В същия момент русокоската най-безпроблемно допря джойнта до устните си, дърпайки за няколко секунди, след което дима отново изпълни белите й дробове. Издишайки пушек, Даниелс протегна ръка към преподавателя, слагайки слънчевите очила на главата си, с което откриваше вече доста зачервените си очи.
- Искате ли? - попита, а пламъчето, бушуващо в сините й ириси беше примамливо, сякаш го приканяше или по-скоро предизвикваше.Момичето знаеше, че той най-вероятно щеше да наруши "закона" на Галоуей, поддавайки се на изкушението също като учениците. В крайна сметка това беше един от младите учители, които до съвсем скоро да били абсолютно същите като колежаните.
Да се напушиш с учителя си може би попадаше в категорията "топ 50 неща, които трябва да направиш, докато си млад". Лекси си представи резултатите, но, уви, едва ли щеше да се случи точно тук, на територията на колежа.

by Ryan Smith Пон Юни 17, 2013 1:00 pm

В същия момент блондинката най-спокойно отново захапа тревичката и след като вдиша не толкова голяма доза от устните й запълзя пушек.Раян сбърчи нос.Доста си беше изпатил с тея боклуци ,но дори от километър можеше да го надуши и да доприпка.Беше спрл тревата заради постоянните тренировките и ако продължаваше да пуши щеше да съсипе дробовете си и мечтаната му кариера за кото толкова време се е трепал просто ей така да се срине.
Госпожицата протегна ръката си към учителя и му подаде отровата.
-Искате ли?-попита тя .Смит гледаше ту в очите й ту в ръката й.
-Не.Вече съм въздържател.-той се засмя и и постави ръцете на гръста си във формата на буквата "Ф"
Ученичката повдигна безгрижно рамене и отново пое от тревата.
-Кхъм,госпожице,с вас ще направим една сделка...Като гледам обаче въобще не ви пука.-това последното го каза тихо.-Аз няма да ви заведа при директора за наказание и всичко това ще си остане между нас,ако започнете да се явявате в часовете ми.
В последно време мацките от нейния клас не идваха в часовете му.Идваха само онез тиквеници ,момчета които се трепеха като животни докато тез хубавици си лакирваха ноктите в някой храст.Днешните деца трябваше да спортуват много повече.не че госпожицата пред него имаше нужда от спорт.Имаше си тяло на модел и за кво ли пък и трябваха тренировки ааа не по добре да се напушва в двора на даскалото.
-Госпожице Даниелс,вие сте красива ,умна жена защо прибягвате към такиве неща.С какво толкова се стресирана,че да търсите успокоение в тези боклуци?
Боже,психложката кото му вървеше постоянно по гъза явно му беше набила някакви подобни думи в главата.Луда жена.
Раян без да чака покана или най-малкото разрешение се настани на пейката до ученичката.Той облегна лактите на коленете си и извърна главта си към момичето.Беше целия в слух.Децата трбабва да споделят,кмуникациятае най-важна !Блабла .Това момиче имаше нужда от помощ и не беше задължение да говори с нея.

by Sponsored content

Алеите

Алеите

Re: Алеите

Re: Алеите

Re: Алеите

Re: Алеите

Re: Алеите