Ryan Hill

Име:
Раян Хил
Години:
21

Социално положение:
Богат

Квартал:
West Side

Външен вид:

[b class="MsoNormal" style="text-align: center; font-weight: normal;"][b class="MsoNormal" style="text-align: center;"]Раян е забележителна личност.  Тъмнокестенява разрошена коса, кафяви очи, които според светлината стават по тъмни или по светли, и ослепително бяла усмивка която го прави още по чаровен. Висок е около 1.88м. Благодарение на непрестанното му трениране успява да се сдобие с много добре оформено тяло, което го прави още по неустоим.[/b][/b]

Характер
Раян е голям инат. Винаги държи на своето и никога не отстъпва. Много е твърдоглав и благодарение на упоритостта му е това което е в момента. Навие ли си нещо на пръста никога не се отказва докато не го постигне. Много е себе критичен, а това много му помага във спорта защото винаги се изразява като лидер и се стреми към все повече и повече успехи. Трудно се владее, а това понякога му носи и много лоши последствия. Трудно разкрива чувствата си пред някога, защото егото му не го позволява. Мисли че да разкриеш чувствата си пред някого е проява на слабост, а това което най малко обича е да проявява слабост. Ако някой го дразни и не му е приятен Раян го отбягва и не комуникира с него. Обича да пази това което е него и не позволява на никой да докосва собствеността му. Много е ревнив и доста често предизвиква боища когато някой закачи неговото момиче. Раян си пада купонджия и обича да си живее живота без да се налага да се съобразява с някого. Точно заради това през живота си господин Хил не е имал много дълги връзки.

История:
Раян е роден на 7 юли 1992 година в семейството на Дейвид Хил- футболист, и Тереза Хил- моден дизайнер. Още от детска възраст Раян е в много добри отношения с родителите си, най вече с баща си. Често ритали топка в двора на голямата къща която притежавали родителите му. Момчето имало едно много щастливо и безгрижно детство. Още като малък Раян много обичал футбола и искал да стане като баща си, а тази тяхна обща страст закрепяла връзката им още повече. Когато влязъл в гимназията веднага за него се намерило място във футболния отбор и не след дълго той дори станал капитан на отбора. Успял да завърже много добри приятелства и сякаш живота му ставаше все по хубав и по хубав. Родителите му не пропускаха нито един негов мач. А това зареждаше момчето с още повече енергия и хъс да спечели. Обичаше да вижда майка си и баща си прегърнали се да му се усмихват. Но на един мач те просто не се появиха.

21 май 2008г.
Вече беше почти 18 часа а родителите на Раян все още ги нямаше, а това караше в него да се  пробужда чувство за притеснение и напрегнатост. Никога преди не бяха правили така. Винаги идваха половин час по рано за да отидат при сина си и да му пожелаят късмет. Но сега, сега просто ги нямаше. Раян държеше телефона си в ръка и упорито набираше номера на баща си, а след това и на майка си. Без отговор. Просто даваше свободно. „ Сигурно са попаднали в задръстване и не си чуват телефона“ – опита се да се успокои младежа. Оставаха 3 минути до началото на мача и момчетата трябваше вече да излизат на терена.
–Хайде момчето ми..време е да излизаш.-подкани го треньора му.
–Само още веднъж тренер.-отговори момчето и отново набра номера на майка си. Този път някой вдигна и Раян побърза да каже нещо.
–Ало мамо.., къде сте.-изстреля бързо момчето, но последвалия глас не беше на майка му.
–Вие сина на господин и госпожа Хил ли сте?-попита със спокоен тон жената.
–Да..проблем ли има?-попита тъмноокия със разтреперен от тревога глас.
–Родителите ви са претърпели катастрофа. В момента са в болницата.  Състоянието на баща ви не е толкова лошо. Има няколко охлузвания и счупена ръка, но майка ви е в много тежко състояние. В момента е в операция. Ще е добре ако дойдете. – момчето неможеше да повярва на това което току що му бяха казали. Веднага хукна. Не знаеше на кого да се обади и какво да направи. Излезе извън сградата. Валеше. Силния дъжд бързо намокри дрехите на Раян докато той се опитваше да спре такси. Най накрая една жълта на цвят кола спря и момчето се качи казвайки на шофьора да кара към болницата. След 15 минути вече тичаше из коридорите на болницата. Една от сестрите го упъти къде се намираше операционната и той се запъти натам. А когато стигна видя пред нея на едни от столовете да стои баща му. Приближи се към него и го прегърна силно. В този момент големите врати се отвориха и от там излезе мъж облечен в бяла престилка и маска на лице.
–Съжалявам но я загубихме.-каза мъжа с дрезгав глас и се запъти надолу по коридора…

Допълнително:
-свири на китара
-пие
-понякога си позволява да пуши

Снимка+лик:

Francisco Lachowski