He was really good at being a bad guy...

by Brandon Abbruzzo Пет Юли 05, 2013 8:36 am

Brandon Abbruzzo| 20| third year|

Той е грешката, за която съжалявам най-много... но част от мен я обожава.

Brandon?

Yeah, I met him once..

"Забраненият плод е най-сладък." Пълно клише... но и неоспорима истина. Убедих се в тази истина преди години, когато все още бях в зората на крехките си тийнейджърски години. Тогава го видях за първи път. Той определено не беше мой тип - мургав, с прекалено изпъкнали скули, студен поглед, облечен със стари износени дънки и черно кожено яке, димяща цигара, която се въртеше между грубите му пръсти, докато димът бавно се изнизваше от плътните му устни... Личеше, че не е момче, с което трябва да се забърквам. Но нещо в него ме привличаше. Може би беше фактът, че той бе всичко, за което околните ме предупреждаваха.
--------------------- Беше мрачен ден, нещо нетипично за Милано. Бе изминал месец от онази нощ, в която погледът ми го съзря за първи път и оттогава той не излизаше от ума ми. От приятелки успях да узная само, че се казва Брендън Абрузо, идва от Куба и през ума ми не трябва да минава и мисъл за него. Но какво знаеха те?! Може би това са само градски легенди. Или поне аз се надявах да са. В мен бурно бушуваше нуждата ми да изпитам близост с него.. дори приятелска. И ето как в този ден съдбата ми се усмихна. Лутах се из тъмните улици, с надежда да го срещна. Знаех, какъв риск поемам, но първичните ми трепети надделяха. След време очите ми не попаднаха върху познат силует в далечината - руса коса, тъмна тениска, изпокъсани дънки и черни кубинки. Усетих как кръвта в тялото ми рязко потегли към главата, замъглявайки и малкото останало разум там. Една част от мен ми казваше да заобиколя и да се върна у дома, където родителите ми спокойно спяха, мислейки, че послушната им дъщеря отдавна е в леглото... Но друга част ме подтикваше да размърдам задника си и най-накрая да го заговоря. За съжаление, втората част зае надмощие. Решение, за което днес съжалявам..
-Хей, ти! - креснах аз, когато забелязах, че с тези токчета ще ми е доста трудно да го догоня. Той спря за момент, преди да обърне глава и да ме изгледа изпитателно. В този миг хиляди емоции ме връхлетяха - страх, вълнение, радост, неувереност... които бързо се изпариха, щом той се извърна и продължи да върви. почувствах как краката ми се подкосяват... Той не искаше да има нищо общо с мен. Ние бяхме от прекалено различни светове - аз бях доброто момиче на татко, а той бунтарят, който успя да ме плени със студенината си. Но аз нямаше да се откажа. Бях прекарала толкова нощи, обзета от изгарящата нужда да бъда близо до него. Не можех да понеса повече... Събух черните си боти "Prada" и затичах с всички сили към него. Усетих как парченца стъкла и дребни камъчета се забиваха в ходилата ми, но това ни най-малко не ме вълнуваше. В момента, в който бях почти до него и се протегнах към рамото му, той рязко се обърна с лице към мен и грубата му длан обхвана врата ми.
- Слушай, малката, остави ме на мира. Не съм от твоята партия и ще е по-добре да внимаваш с действията си. Не би искала твоето татенце да те намери захвърлена като мръсен парцал на тази улица.. нали?! - изръмжа през зъби той, а хватката му бавно се затягаше. От устните ми се прокрадна подавен звук на болка, но тялото ми отказваше да отреагира на изненадващата му атака. Бях обзета от чувството на подчиненост и почувствах мазохистично удоволствие от грубостта му. За момент се запитах:"това аз ли съм?".
- Моля те.. - думите ми излязоха като едва доловим шепот. Бях безсилна пред него, но поради някаква причина исках да е така. Той бавно прокара устни по лявата ми буза, докато не достигна ухото ми и прошепна:
- ще съжаляваш за избора си. - той отпусна хватката си и тялото ми бързо се озова на земята. Усещах изгаряща болка във врата си, а тялото ми отказваше да изпълни каквато и да е команда дадена от мозъка. Огледах се наоколо, само за да осъзная, че него вече го нямаше. Бе ме оставил тук като ненужна вещ. И все пак малка усмивка се разпростя по лицето ми... Той беше като дрога - щеше да съсипе душата ми, аз без да се замисля му се давах цяла.

monster.

В един момент нещата в живота ти просто се случват и дори сам не разбираш как. Това се случи и с мен. Вчера бях перфектното момиче на мама и татко, a днес дивата бунтарка, потопила се изцяло в света на изкушенията. Неговият свят. Сама не разбрах кога се случи тази промяна с мен, но благодарение на нея, сега седях сгушена в скута му, докато от устата ми излизаха добре оформени кълба дим. Нямах грижи за нищо, чувствах се свободна. Родителите ми окончателно ме изгониха, карайки ме да избирам между него и тях.. но нуждата ми от всекидневната му доза присъствие бе по-важна за мен, отколкото всичко друго. Изоставих и семейството, и приятелите, и училището.. Но за мен най-скъпо бе, че имах него. Или по-точно той имаше мен.. Знаех, че съм просто играчка в ръцете му. Както всички други. Той не бе от хората, които се привързват или чувстват, той просто използваше за свое собствено удоволствие, а когато му омръзнеше изхвърляше хората от живота си като мръсни парцали. Знаех, и че с мен ще стане така, но дотогава щях единствено да се наслаждавам на вниманието му. Сигурно си мислите:"Каква глупачка!".. и наистина съм. Но никой не би разбрал как се чувствах тогава. Бях готова да продам душата си за него, знаейки, че няма да получа нищо в замяна.
- Брен.. - изпъшках аз, щом усетих влажните му устни да осъществяват допир с кожата ми. Той продължи пътя си по-надолу по врата ми, преди да се отдели от мен и да ме остави разгорещена от неговите ласки. Настаних се по-удобно в скута му, събирайки смелост за думите, които формулирах вече дни наред.
- Брен, никога не си ми разказвал за миналото си... - измънках, докато си играх с яката му. Нямах смелост да го погледна в очите, знаех, че ще се ядоса от въпроса ми. Той не харесваше чужди хора да се бъркат в живота му и да го разпитват. Усетих как погледът му ме пронизва като леден полъх, карайки ме да се размърдам некомфортно. Той не отговори, вместо това тикна почти изгорялата си цигара между устните и дръпна дълбоко. Забелязах затворените му очи, знак, че се опитва да се контролира. Паниката започна да обзема ума ми.. На външен вид Брендън бе от тихите, но опасни води - може първоначално само да те наблюдава, но набележи ли те като негова жертва, то по-добре смирено приеми гнева му.
- Какво точно искаш да знаеш? - попита ме той, като в гласа му се долавяше доза раздразнение. Не знаех какво да му отговоря, затова само повдигнах леко рамене.. как да му кажа какво искам да знам, като той никога не е разкривал нищо за историята си - нито детски спомени, нито нещо за роднините се, нищичко. Чух как тежка въздишка се надига от гърдите към устата му. Той посегна към шишето бира положено до нас, върху капака на черната му кола, и отпи няколко големи глътки. Ръцете ми се обвиха около кръста му, а главата ми се отпусна неспокойно на рамото му.. Може би така щеше да приеме, че не влагам лоши чувства в молбата си и да се поотпусне малко. Ирония бе, че съм се вкопчила в него, а той не прави опит дори да ме прегърне. Никога не ме е прегръщал. Никога не е търсил пръв близост с мен, винаги аз съм била тази, която вдига самочувствието му като прави всичко за него, само за да ме излъже още един път с красивите си думи.
- Роден съм в Куба, но от 2 години живея тук, в Милано. Баща ми е кубинец, в затвора е от 10 години и няма да излезе скоро. Майка ми е италианка, но ме е изоставила още при раждането ми, защото има семейство, много преди да срещне баща ми. Отгледах се сам в гетото... - той спря за момент, облиза устните си, а погледът му се зарея в далечината. Само тези няколко изречения бяха достатъчни, за да се почувствам зле... Защо трябваше да се инатя толкова и да го връщам в тези черни за него дни? Притиснах се по-силно към него, така че между телата ни не би се проврял и лист. Погледнах към него, но не видях болка или тъга.. не, в очите му се виждаше само омраза, яд. Лицето му се покри с гневна маска,която го направи почти неузнаваем. След кратко мълчание той продължи:
- На 11 взех първата си дрога, кокаин.. Продължих с него докато не навърших 14. През това време навлязох напълно в бунтарския дух на гетото. Започнах да крада, да участвам в улични боеве... Срещу мен бяха надигнати 7 дела, които така и не се състояха, защото бях непълнолетен. Досието ми растеше с всяка изминала седмица... Докато една вечер не участвах в уличен бой между две банди. - той отново спря, но този път, за да ме смъкне грубо с ръка от него. За миг се почувствах като отритнато животно, което туко-що е било изхвърлено само и голо в студената вечер. Брендън направи няколко ситни крачки напред, оставяйки ме в свита зад гърба си.
- Не знаех, че ще стане толкова сериозно.. - промълви той. - Преди едно от момчетата да издъхне в ръцете ми. Не знам какво точно бях направил, единственото, което тревожеше ума ми в този момент бе, че съм го убил. Усетих десетки очи вперени в мен, изпитвайки страх.. А аз сам се страхувах от себе си. няма нужда да знаеш повече подробности за онази вечер... Ще ти кажа само, че именно тя е причината, да се преместя тук в Милано.
Стоях замръзнала на мястото си, не искайки да повярвам, че той би извършил подобно нещо... Той не бе такъв. Да, можеше да бъде груб, циничен, непукист.. но не и убиец. Бурните мисли, които се въртяха като субтитри в ума ми, бяха внезапно прекъснати от едрата сянка, която ме обгърна.
- Това, което ти казах, не трябва да се разпространява... защото съвестта ми отдавна е почернена, още едно безжизнено тяло няма да ми тежи толкова много. - просъска през зъби той. - Разбрахме се, нали? Нито дума, освен ако не искаш сама да си изкопаеш гроба.
Отворих устни, за да му отговоря, но от тях не излезе и звук, затова отново ги затворих. Бях прекалено уплашена и същевременно потресена, за да отговоря. Кимнах смирено, усещайки как сълзите напират да се разтекат по бузите ми. Той прокара грубите си пръсти по лицето, преди да го обхване с ръце и да впие устни в моите. И тогава сякаш ток се прокрадна в тялото ми, карайки ме да му отвърна със същата страст.. Тогава разбрах, че каквото и да е вършил, аз винаги щях да бъда поредната му вярна пионка, оплела се в мрежите му.

the end.

и след това..

И ето ме сега - успешен адвокат, майка на 2 деца, с любящ съпруг. Онази вечер бе последната, през която видях Брендън. Той просто изчезна без дори да се сбогува. Но аз и не се опитах да го потърся. Знаех, че това е краят и нямаше смисъл да се боря повече. След време подочух, че отново е заминал, този път към Маями, Флорида, отново заради проблеми със закона. И така останах само със спомена за Брендън Абрузо... мъжът, който бе оставил своят белег върху душата ми и ме бе маркирал завинаги. Моята най-красива грешка..

by **Alexa L. Daniels** Пет Юли 05, 2013 9:03 am

Добре дошъл! (:

He was really good at being a bad guy...

He was really good at being a bad guy...

Re: He was really good at being a bad guy...